„Военно време“ – Габрово по време на ВСВ – РИМ – Габрово откри изложбата в памет на 80-тата годишнина от края на войната

Днес в Габрово бе открита тематичната изложба на РИМ – Габрово, наречена „Военно време“. Изложбата проследява времето от 31.07.1938 г. до 28.10.1944 г., разказвайки за приноса на габровци. България успява да запази неутралитет по отношение на войната до 1941 г., но през 1941 г. България е в положение, в което не може да запазва повече този неутралитет и се включва по-активно във войната, заемайки страната на нацистка Германия. Това продължава до септември 1944 г., когато България скъсва дипломатическите си отношения с Германия и се присъединява към Съюзниците – СССР, САЩ, Великобритания, Франция и т.н. Но преди това съветската армия нахлува в България, без да среща особена съпротива.

Изложбата проследява сложните процеси на войната, като главното участие на България и на Габрово в специфика е било доставка на най-различни консумативи за войниците на фронта. Габрово в началото на XX век е център на промишлената индустрия и като такъв снабдява фронта основно с вълнен текстил, кожарски текстил, памукотекстил, отчасти и с метални изделия, както и барут. Завод „Еловица“ край Габрово (тогава – Барутна фабрика „Еловица“) изработва по 1000 кг взрив, 3000 м. фитил и 300-500 кг барут на смяна и извършва снабдяване на българските войници на бойното поле. За снабдяването са важни още фабриките „Иван Недков“, „Братя Иван Михалеви“, „Петко Кашев“, „Успех“ на Пенчо Семов“, „Христо Райков“, „Орел“, „Ив. Калпазанов“, „Принц Кирил“ и други, които снабдяват войниците с вълнен текстил, памукотекстил и  кожени изделия.

Забележителна е историята на Никола Конкилев, собственик на фабрика „Балкан“ АД, който произвежда памучени тъкани през ВСВ, но след края на войната е изпратен в концлагер, където приключва неговия живот…

Интересна е историята и на тримата братя Пизанти – Перец, Самуел и Алфред, които са били евреи и са имали участие във фабриката „Принц Кирил“ АД, но поради въведените антиеврейски мерки, те биват отстранени от управлението на фабриката, заедно с още евреи от фамилиите Аджубел и Розанесса. Както е известно, България не предава евреите към немските концлагери, а габровци дори успяват да осигурят работа на братята, макар и отстранени от управлението на фабриката, която е произвеждала различни памучени текстилни тъкани за военното дело.

Трудолюбивите габровци изпитвали затруднения да осигуряват необходимите суровини за производството, но чрез своята находчивост те преодолявали и тези пречки. Така например Пенчо Семов решава проблема с липсата на гьон за обувки, като намира негов заместител, който се оказва доста подходящ, а освен това и фабриката става печеливша!

В изложбата могат да бъдят видяни обекти като разли1ни огнестрелни оръжия, както съветски, така и европейски, а също и две униформи, които досега не са показвани. Едната е собственост на Кънчо Дечев Кръстев, който бил помощник-командир в българската армия през последния етап на ВСВ и е роден в с. Етър.

Той е носител на множество ордени и награди, сред които:

• 1300 години България
• значка „Първа българска армия“
• медал „За победу над Германии“

и други.

Втората униформа е на Леонид Михайлович Миляев, съветски военен деец, командира на 52-ра стрелкова дивизия.

Интересна част от експозицията са снимки на немските войници при преминаването им през България и в частност – през Габрово, които досега не са представяни в изложба, както и писмото – призив към българския народ от британските и американски въздушни сили, с което те призовават България да спре подкрепата си към Германия.

Сред вещите има и снимки, които показват, че животът в Габрово всъщност е кипял по време на ВСВ, като например снимка на ученички от сегашната Национална Априловска гимназия.

Габровската Църква „Св. Богородица“ също е оказвала съдействие, чрез подготовка на плетива – ръкавици, пуловери и други, които са били изпращани на фронта.

В крайна сметка България дава 32 000 жертви във ВСВ, от които 11 000 са убити. Габровци, които са се включили чрез директни военни действия и загиват на фронта са 177 души.

Българската армия се демобилизира през юни-юли 1945 г. и се завръща в България, която година по-късно вече се нарича Народна република България, до падането на социалистическия режим през 1989 г.

Изложбата ще може да бъде разгледана до края на м. май.