Яна Маринова: Театърът като сила за въздействие във „Формата на нещата“

На 6-ти април Яна Маринова ще гостува в Габрово в пиесата „Формата на нещата“ – една по-специална пиеса, която ще очертае път към отговори на някои изконни въпроси, сред които:

• чувства или ползи определят избора ни в приятелството и любовта?
• какъв е пътят към себеопознаването в социалната среда, в която живеем?
• коя е движещата сила към висшата форма на изкуството и какво е мястото на любовта?…

Специално за читателите на „За Габрово“ подготвихме настоящето интервю с Яна Маринова, която споделя подробности около извървяния от нея и екипа творчески път, но ви повеждаме и на своеобразно пътешествие в дълбините на театралното изкуство, в което се крие онази магия, която е способна да дава отговори там, където често остават само въпроси… 

• Г-жо Маринова, откога датира любовта Ви Към театъра?

Яна Маринова: Откакто се помня. Като дете обичах да наблюдавам хората. Как говорят, как се държат, как реагират… и после, разбира се, да ги имитирам. Майка ми ме водеше на театър, балет, оперети и опера. Нямаше месец в сезона, в който да не сме изгледали поне две представления. Често нямаше храна в хладилника, но имахме билети за постановка. Даже в училище си спомням, че ми се подиграваха, че крада от някъде програмите от спектаклите и лъжа, че съм ходила, защото много пъти нямах стотинки дори за сандвич. Но си заслужаваше, толкова съм щастлива, че майка ми намери начин да се погрижи за душата ми, фината материя, както казваше тя, нищо че нямаше възможност да ми осигури материалното.

Но никога не си бях представяла, че аз ще съм на сцена. Не ми е минавало през ума дори. Беше нещо, което обожавам, сякаш е за други хора, по-висши. И когато за първи попаднах в български сериал, бях отишла на кастинг за масовка и ме избраха за поддържаща на главната роля в „Хотел България“ на Нова телевизия тогава, изведнъж се отвориха потенциални възможности пред мен. Започнах да се подготвям дълго, дисциплинирано и отговорно, за да превърна тези възможности в реалност. И когато за пръв път стъпих на театрална сцена като актриса, а не само като зрител, повторно се влюбих в театъра. Разбрах, че той не е просто място, където играеш някаква роля, а можеш да кажеш нещо важно, да провокираш мисъл, да дадеш надежда на себе си и на други като теб.

• Вие освен актриса сте и продуцент на постановки. Какво ще представите на габровска сцена?

Яна Маринова: На 6-ти април в Габрово представяме спектакъла „Формата на нещата“ от Нийл Лабют. Романтична комедия, която през привидно леки и забавни случки, неусетно те подтиква да се замислиш колко далеч си готов да стигнеш, за да бъдеш приет сред успешните на деня.

„Формата на нещата“ е моя сбъдната мечта. И лична кауза. Тя говори за фалша. В изкуството, във взаимоотношенията, в медиите и социалните мрежи… и за това как понякога губим себе си, само и само да сме от „готините“ и „успешните“.

• Пиесата,която поставяте с Вашия екип в Габрово е адресирана, както към възрастните, но така и към младите хора. Какво е Вашето послание – онова, с което искате публиката запази от преживяното?

Яна Маринова: Посланието ни към младите е простичко, но важно, а именно – бъдете смели да задавате правилните въпроси!

Не се страхувайте да питате „Защо?“, да търсите смисъла, да не приемате всичко наготово. Защото, честно казано, само когато започнем да се съмняваме и да питаме, можем да стигнем до истината. До нашата истина.

„Формата на нещата“ не е пиеса, която ти казва: „ето това е правилното“. Тя по-скоро ти показва различни гледни точки – кой как избира да живее, какво жертва, за да бъде приет в желаната общност, а после ти сам решаваш: като кого искаш да бъдеш?

И знаете ли, това е красотата на театъра. Че не назидава, образно казано – не ти „начуква канчето“, а те кара сам да се замислиш. Забавна история от пикантни случки, нелепи ситуации, неочаквани обрати и няколко човека, които се озовават пред избори в живота си, които съвсем не са им по вкуса. Огледало на нашето време, на социалните мрежи, на фалша, който ни залива отвсякъде.

Така че бъдете готини по вашия си начин, не по нечий шаблон, защото само вие самите знаете за себе си кое ви носи удовлетворение и радост.

• Днес младите хора като ,че ли съзряват по-бавно за житейските предизвикателства. Намира ли това явление място в съвременното театрално изкуство?

Яна Маринова:  Театърът винаги е преследвал това, което вълнува хората. Той се прави на живо. За няколко месеца и после излиза на сцена. И още при избора си на пиеса, екипът се пуска в тема, която му е интересна. Мен ме интересуват точно младите хора. Защото искам да кажа някакви неща на себе си, когато аз бях малка и ме беше страх, чувствах се отхвърлена, сама, изоставена и без приятели. А днес, благодарение на филмите и театъра съм точно обратното.

Не мога да отговоря дали моите хора съзряват по-бавно, но със сигурност растат в различна реалност от познатата на хората в средна възраст и по-възрастните. Социалните мрежи ти дават огромен натиск да бъдеш харесван, да изглеждаш „перфектен“, да имаш много последователи. Което винаги само по себе си е било така, ако искаш да си успешен. Но сега всичко се случва бързо, за 10 секунди, с един клик и това разрушава мозъците не само на младите, но за жалост и на много от възрастните. Мислят си, че като с магическа пръчка могат да се променим към по-добро. Без четене на класики, без труд, без това да отделиш години, за да развиеш определени качества, чрез които да станеш успешен. Само външен вид, външни белези, имитация, че притежаваш качествата. И точно затова театърът днес има още по-важна роля. Да показва нагледно, че е нормално да се луташ, да не си сигурен, да грешиш. Че личното израстването не е самото състезание, а процес, подготовка, за да можеш един ден да спечелиш състезанието.

Във „Формата на нещата“ това се вижда много ясно. Героите ни са в постоянна борба между това какви искат да бъдат и какви обществото очаква от тях да бъдат. И това е толкова актуално за младите сега.

Театърът не може да ги „научи на живот“ и не трябва. Но може да ги докосне, да ги разтърси, да им покаже, че да чувстваш, да мислиш и да търсиш себе си е сила, а не слабост.

За мен беше много важно да направя постановката „Формата на нещата“, както като продуцент, заради нещата, които изброих досега, но и заради личното си участие в нея. Тази роля не е предизвикателство като актьорска игра. Тази роля е все едно аз съм се качила на сцената като Яна и казвам какво мисля. Да, казвам го доста по-дръзко и крайно, отколкото бих го казала като Яна, но точно затова исках да изиграя този персонаж, на Евелин, артист, скулптор, която вече отказва да не бъде чута и взима сериозни мерки, гласът и да не бъде заглушен. Имам чувството, че в моментната обстановка в целия свят е нелепо самовеличаене да искаш роля, за да покажеш актьорска игра. Не казвам, че съм в правото си да мисля така, само разкривам вътрешния си усет. Срам е е от огромна част от хората, които са популярни и известни. Започнах да искам, да не съм част от тези хора. За да не съм част от фалша. Затова поисках да изиграя Евелин. Но ми беше важно, постановката да е достъпна за разбиране. Защото умните хора знаят какъв театър да гледат, за да прогледнат, те са свикна ли на драматичните текстове. Тях няма на какво да ги научим. Но можем да ги накараме да се позабавляват, без да се вбесяват от простотия, която някой се опитва да им наложи. Безкрайно съм благодарна на актьорския състав: Йордан Ръсин, Теодор Папазов и Яна Кузова, с които сме колеги в това леко, но не елементарно представление.

***

Пиесата засяга въпроси по теми като:

• любовта или жестокостта е по-силен стимул за висшата форма на изкуство
• чувства или ползи определят избора ни в приятелството и любовта
• пътят към себепознаването, когато търсиш своето място в социалното общество

В малък университетски град, художничката Евелин е спечелила проект, по който в същността си трябва да реализира скулптурна инсталация. В Музея на изкуствата тя среща Адам, неугледен мъж над трийсетте, който балансира между работните си ангажименти като охрана в музея, продавач в университетската книжарница и съавторството му в книга, която пишат заедно с най-добрия му приятел – Филип. Връзката на Адам с Евелин води не само до външната му трансформация, но и до редица промени в начина му на живот. Превръщането на Адам в популярен и атрактивен мъж, не остава незабелязано от най-близките му приятели, което води до неочаквани промени, както в личния така, така и в социалния му живот.
В новото си аз, младият мъж се оказва оплетен във фината, почти невидима мрежа на опасната трансформация, до която водят всички форми на изкуството.

Билети за предстоящата постановка може да закупите на касите на Драматичен Театър – Габрово – в самия театър, както и в „Кауфланд“, а също и на:

https://www.entase.com/book?eid=69ae7a7acc68b0968c032c52&lc=bg