Йордановден и „Водици“
По текстове на Илиана Тодорова
Започналите още преди Коледа традиции продължават и след настъпването на новата година. Според християнските традиции, след Васильовден следват още значими дни и единият от тях е Йордановден. Празникът се отбелязва на 6-ти януари по новия календар. Старият все още не е забравен, така че по старите дати Йордановден се отбелязва на 19-ти януари. Ивановден пък е на 20-ти, когато според народните вярвания от онова време е било средата на зимата. След преместването към Григорианския календар датите се изместват. По този начин все още на места се празнува и на двете дати. Освен многото именици на този ден, има и много традиции, които са преминали през вековете и са достигнали до наши дни. В християнската религия Йордановден е свързван с водата и различите обреди, които се извършват с нея. Неслучайно другото име на празника е свързано именно с водата и на места се нарича Водици или още Водокръщи.
ВОДАТА НА БОГОЯВЛЕНИЕ
В основата на тези наименования на празника, образувани с основна дума „вода“, лежи традицията, базирана на кръщението на Иисус Христос, което е направено от свети Йоан Кръстител. Според легендите в християнството, това действие е проведено във водите на река Йордан. Празникът е познат по нашите земи и като Богоявление. Разтълкувано на база на старобългарския език името значи явяване на Бог. Базирайки се на вярванията, в този ден свършват „мръсните дни“, защото тогава хората виждат триединството на Отец, Дух и Син и започват да вярват в Бог.
Едно от най-традиционните вярвания за празника е свързано с хвърления във водата кръст. Тъй като празникът се пада в средата на зимата, се гадае какво ще е времето. Ако кръстът замръзне във водата, то се очаква годината да е богата и плодородна. Според още едно вярване, подобно на Бъдни вечер, и в нощта срещу Йордановден небето се отваря и всеки може да отправи най-съкровеното си желание и гореща молитва към Бог и той ще ги изпълни.
Традицията за хвърлянето на кръста във водата на Йордановден:
Сред най-типичните за Йордановден традиции е хвърлянето на кръста във водата и ваденето му. Ритуалът се извършва във всички населени места, където има водоеми – било то езера, язовири, реки, море. Поверието твърди, че смелчагата, който успее да извади кръста от ледените води, ще бъде дарен със здраве и щастие през цялата година. В областите, където хвърлянето на кръста се извършва в големи водоеми, обикновено има много смелчаци, въпреки че в някои години температурите на водата са изключително ниски, а на места дори водите са замръзнали.
„Къпането“ на Йордановден:
Смята се, че именно от ритуала за къпането в студените води започва често прилаганата и днес традиция имениците да бъдат „къпани“. Ако имате Йордан наблизо, изкъпете го задължително. Ако пък имате някой познат с имен ден по-нататък в годината, запомнете обичая и го направете, когато дойде време. Къпането е стара традиция, която пожелава много здраве на празнуващия, независимо дали именият му ден е през зимата, лятото или в някой от другите два сезона.
В миналото е било традиционно местният свещеник да посещава всеки един дом поотделно именно на Йордановден и с вода да поръсва за здраве стопанина и всички от семейството. Това посещение на свещеника на празника е живо и до днес в някои от малките населени места, но почти не се среща в големите градове. Въпреки това, ако сте в големия град, може да отидете до най-близката църква по време на литургията и да получите ритуално поръсване от свещеника, който води обреда. От Йордановден нататък традицията казва, че са разрешени сватбите, като периодът продължава до началото на Великденските заговезни.
Изваждането на кръста от водата е само началото на церемонията. След като се предаде на свещеника, водещ литургията, с кръста се извършва т.нар. Велик водосвет. Счита се, че Йордановата вода е дарена със специални свойства. И всеки, който има нужда от нея, трябва да си вземе. Задължително е кръстената вече вода да се държи отделно от другите води и да се ползва само при специални случаи.
Светената вода в православните храмове се обновява и всеки отнася от нея в дома си, тъй като пречиства душата и предпазва от болести. Тя се съхранява през цялата година и се използва в трудни за семейството моменти.
Останалото количество светена вода от предходната година се използва за замесването на три ритуални хляба. Първият хляб остава за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратата на къщата, заедно с бъклица вино и е наречен за минувачите.
Чемширените китки от миналогодишното Рождество се изгарят върху желязна повърхност, след което пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под трендафилов храст или овощно дръвче. Новите рождествени китки се поставят върху семейния иконостас, чието кандило е запалено от свещта, донесена от църквата.
Каква е трапезата на Йордановден?
На Йордановден трапезата е постна. На масата се слагат пълнени чушки, кравайчета, зеле, фасул, орехи, сарми и други. Обредната питка е от брашно и просо (в някои райони смесват царевично и пшенично брашно). Не забравяйте и свещта, горяла в предишните празнични вечери.
Всеки от гостите на трапезата счупва орех, по чието съдържание гадае дали годината ще е здрава и успешна – ако орехът е цял и здрав, го очаква благоденствие, и обратното – ако орехът е мухлясал, годината ще е трудна.
На места празникът е познат и като „Мъжки водици“, отново защото на него празнуват само мъже.
