ЗА ГАБРОВО, ГАБРОВЦИ, ГАБРОВСКИТЕ РОДОВЕ И ВЯРАТА, ПРОСВЕЩЕНИЕТО И НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 165-тата годишнина от обявяването на Габрово за град, публикуваме поредна публикация на проф. Стефан Къртунов, посветена на Габрово и габровските родове.

В исторически план развитието и значението на просветно дело и вероизповеданието в Габрово е разглеждано и анализирано в достатъчно много източници, включително и в [1] (*бел. – вижте „Литература“ в края на публикацията). Въпреки това не мога да не се спра още веднъж на темата, защото я смятам за важна от моя гледна точка и за неизчерпаем източник на българско начало в духовните ценности на обществото. Целта на това есе е да се покаже приносът на духовно-образователните институции в Габрово, отделни габровци и родове за осъзнаването, формирането и израстването на народа като български.

Приносът на Габрово за нашето национално Възраждане и израстване като народ е безспорен. Националното самосъзнание е било всякога на лице у габровци. В различните периоди то се изразява в борбата за политическа свобода, църковна независимост, културно-просветно дело и защита на ценностите на народа като български. Националното самоорганизиране и духовно обединяване на българите въобще и габровци в частност се проявява най-напред на полето на просветата. Просветителното дело е в пряка връзка с потребностите на хората и оказва влияние и в другите планински селища, градове, области (каази). На поробена България са й необходими не само просветени българи, но и национално осъзнати борци за свобода и независимост. Цялостното развитие през този период формира, организира и разширява не само духовните сили на българина, но и разнообразието и хоризонтите на тяхната изява. Българинът материализира духовните си усещания, осъществява контакт със света и дава израз на едно ново по същество, свободомислещо самочувствие, подплатено от вече създаденото първо българско светско училище. Благодарение на търговските си връзки с чужбина още от преди XIX век, както и на големия брой търговци в съседни страни, още от XVIII век Габрово и габровци имат нужда от просвета много по-рано от други български градове. Първото килийно училище в селището, сега квартал Нова махала (родното място на Йосиф Соколски), се открива в 1795 г. В края на века деца на габровци се учат в Букурещ, Брашов, Москва, Одеса, Виена и др. Отначало в града съществува Светогорски метох, в който се учели децата на по-заможните търговци, а по-голямата част от децата се учели на български език в Рилския метох. Забележете още веднъж тройният, непресъхващият извор на идентичността ни като народ – вярата, просвещението и независимостта! Първи опити за откриване на общодостъпно училище се правят през 1825-7 г. от духовника Гавраил Рилец, учител в църковните килии-одаи на църквата „Св. Троица” (фиг. 1). Това за сетен път потвърждава неразривната връзка и съзиданието между вяра и просвета.

Килийните училища не са могли да отговорят на постоянно нарастващите потребности на бързо развиващия се живот и затова назрява необходимост от реформи, от училища, които дават адекватни познания за такъв живот и които развиват националното съзнание на българите. Открива се даскал-Цвятковото училище (фиг. 2), девическото училище, основава се читалище. Времето и широките търговски връзки с Европа налагат да се открие училище за всички деца. Както казва д-р П. Цончев, двамата сина на града В. Априлов и Н. Палаузов, както равноапостолите Кирил и Методий за българския народ дават писмеността, основават и откриват училище [3]. А както казва и П. Славейков, тези просветители обезсмъртиха името си не с откриването и издръжката в последствие на училището, а с това, че възтържествува българско учение в България. Десет години след откриването му габровци вече осъзнават, че истински напредък може да се очаква само при пълна хармония на материалните и духовни блага на човека. Именно поради тази причина това училище се развива като пълна гимназия – Априловската гимназия днес. От  тогава (1851 г. с полагане на основите й, с включването и на момичета в обучението от 1856 г. и 1857 г. с въвеждането на 9 годишно обучение) в габровци се налага убеждението, че без вяра и просвета няма и политическа свобода. Това убеждение се проповядва от много габровци-будители в поробената страна. Например от архимандрит Гервасий, игумен на Араповския манастир „Св. Неделя” до Асеновград, идеолог на тайния революционен комитет и сливенски митрополит. Резултатите не закъсняват-настъпва материален и духовен подем, откриват се и мъжки и женски пансиони, неделни училища за полуграмотни калфи и занаятчии, а първите дипломи на завършилите гимназиален курс в града се дават през 1874/5 г. Самият сложен процес на национално Възраждане се осъществява за сметка на западането и отричането на Турската империя. Този процес се изразява не само в развитието на разнообразни занаяти и производство, а най-вече – в утвърждаване на българско национално съзнание и духовна култура, в борбата за български училища и читалища и църковна независимост едновременно и накрая – в революционните борби за национално освобождение, които последват.

В статия послучай 220 години от рождението на В. Априлов [4] е даден много точен отговор защо това училище го наричаме първото новобългарско и какво го отличава от останалите бъларски възрожденски средища по онова време: “Отговорът на тези въпроси се крие в същностната характеристика на българското образование през Възраждането, като компонент на националната култура и част от националната революция. Преходът от Средновековието към Новото време се осъществява не само чрез преодоляване на религиозно-догматичния мироглед и налагане на ново светско мислене, но и чрез формиране на национално самосъзнание и осъществяване на идеята за духовна, културна и политическа еманципация на българите.” И по нататък се казва: “Да се обучава народът на роден език и на алилодидактики; да се обучава така, че да получава все по-пълна представа за себе си, за своята история и за мястото си в света – това е идеалът на вдъхновителя и благодетеля Априлов”. Какво повече може да се добави към тези думи при това съчетание на вяра, просвета и независимост освен обединяващият образ – символ на печата на училището (показан е в есе тук) а именно ранобудният петел, водещ българската нация към образование и самоопределение, както и да се направи кратка ретроспекция на ролята на църквите в града.

Църквата „Св. Йоан Предтеча” в местността Камъка oт XVI век е първа в града. Унгарският пътешественик Ф. Каниц отразява и запазва за историята камбанарията й в известната си картина „Габрово 1871 г.” И тази църква е свързана с борбата на българите за образование, свобода и независимост. В двора и се намира скромен възпоменателен паметник на Т. Каблешков-героят от Априлското въстание, завършил своя земен път след залавянето и самоубийството му в турския конак в Габрово. Малко известно е, че църковното настоятелство се е грижело за възпитанието на най-малките [5]. През 1932 г. църквата открива забавачница, както сега се нарича детска градина, с 35 деца на бедни родители и подпомага училища от града. Още по-кориозно, може би не преходно и превратно с хода на времето е, че на мястото на съборената камбанария, същата тази изрисувана от Ф. Каниц, народната власт построява детска градина 2 десетилетия по-късно!

Храмът „Успение Богородично” (фиг. 4) е построен до мястото на малък параклис в памет на Св. Петка, покровителка на селището, станало град благодарение на водата. За него също Ф. Каниц пише: …”за изгледа на града тя (б.а. църквата) е не по-малко величествена от новото училище с 19 фасадни прозорци”.Величествена не само архитектурно, но и духовно, защото камбаната й, поставена към края на 50-те години на XIX век в Габровския манастир и върната през 1861г. на старата църква, и вчера, и днес, и утре ще се чува, както казва А. Мартинов: „в този чисто български, при това събуденград”!  И сега над входа в антрето на тази църква може да се види двуглавият орел – закрилник или знакът на Цариградската патриаршия и символ на единоначалието между всичко божествено и земно. Това е така, защото храмът е построен през 1865-6 г., а Българската православна църква получава отново своята независимост на 28.02.1870 г. Някои по-важни моменти в дейността на тази църква за съхраняване и възпитаване на български дух не само у габровци са отбелязани и в [1, 6, 7].

 

Църквите „Св.Троица” в центъра на Габрово, ”Св. Иван Рилски” в квартал Бичкинята и „Св. Архангел Михаил” в квартал Нова махала и населените места около нея са още едно потвърждение за съзидателната роля на симбиозата просветна дейност и вероизповедание за идентичност у българите. За първата тя бе вече показана нагледно на фиг. 1. с изградената към нея през 1820 г. одая, за съжаление съборена 1923 г., както е съборен и девическият манастир в центъра на града, изиграл важна роля за извоюване свободата на българите, давал приют нееднократно на В. Левски и обучавал девойки на занаят в училището си [8].

За църквата „Св. Иван Рилски” е построена през 1900 г. преди да се оформи самият квартал-енория на миряните! Като покровител на българския народ, християнското семейство и добруването на дома този светец бе и е почитан и в къщи, а тя бе посещавана от моята баба всяка година на празника му. По някога – с мен, понякога – без мен, но винаги аз получавах сладка, захаросана, червена ябълка на клечка – винаги за здраве и добро! Сега този храм не работи през делнични дни, като че ли свещеници и миряни са забравили, че за вярата, независимостта и самоопределението да си българин няма делник и празник, а приетият Бог не е за винаги и не само когато ни потрябва. И как тогава да се изпълни повикът на Х. Димитър„За вяра и независимост”, който е не по-малко значим, актуален и потребен в съвременността (фиг. 5) !?!

През 2020 г. в квартал Голо бърдо бе построен и осветен храм „Св.Св. Онуфрий Дамаскин и вси мъченици Габровски“. Информация за храмовете в Габровско може да се намери в [9].

 

От няколко години по фасадите на много български църкви и манастири се наблюдава едно похвално начинание, наред с иконописите на българските светци могат да се видят национални флагове (фиг. 3, 4) и барелефи на борци за свобода и независимост. Православната ни църква трябва обаче още по-действено и активно да отстоява върховенството по Конституция на Християнската православна вяра, както в самата себе си, така и в независимата, демократична, правова държава!  

Още през 1875 г., габровци съзнавайки че интелектуалното и стопанско развитие е по-важно от революционната борба и определящо за  политическа-та независимост, провеждат градско събрание за вземане на решение, изразено в протокол от 30.12.1875 г. до Великия Везир [9] „…да се проси, щото българският език да се приеме за официален на равно с турския в правителствата…”. Представител на това събрание от Кирчу махала в Шести участък, днес „зона Ц” на града, е и Ив.х.Досев. Това е основание тук да се разгледа родът Досеви, от който произлизам и аз по линия на баща ми. И защото запазването на родовата памет е много важна част от идентичността на хората. И за да знаят, помнят и тачат рода си младите поколения.

Къньо Досев, основоположник на т.н. Къньоюларски род, произлиза от Бакойците-малко селце и местност на западния хълм точно над град Габрово. Слизайки в града с каручката си по работа, накрая се отбивал за по едно юзче в кръчмата, след което се качвал отново в каручката, подръпвал юларчето и магаренцето го откарвало отново у дома. Този балканджия държал обаче здраво и юздите на семейството си. Та нали в [1] изложих тезата на Б. Иванов, че кан (КъУНъ на старобългарски) означава юзда, конник, вожд. Колко близко по звучене е името на основателя на рода, до който аз успях да достигна назад във времето! От него има три дъщери и един син – Кина, Цана, Радка и Иван. Именно Иван Кънев Досев и жена му Кера Венкова създават клонът-пряко продължение на род Досеви с техните деца Тотка, Мария (Мика), Кънчо и Васил (фиг. 6). Другите деца на Къньо Досев също създават потомство и за кой ли път се повтаря историята с четирите деца! Всеки от тях допринесъл за развитието на града, например Васил Досев е основател на първото таксиметрово дружество „Св. Никола” (фиг. 7, на която са показани в дясно и осигурителни марки от периода 1938-1944 г.).

Разбираемо е обаче да се спра по-обстойно на моето коляно в рода Къртунови. Баба ми Тотка, за която споменах по-горе, се омъжва за учителя Стефан Денев Къртунов, произхождащ от град Шипка, живял в село Крън, Казанлъшко и поселил се в Габрово. Затова и фамилията произлиза от „кър” – на турски език поле, ниви, по-голям масив земя. Именно този, който цар Борис III награждава с народен орден за граждански заслуги като пръв учител в село Парчевци и региона, обучил и възпитал заедно с жена си редица достойни габровци и българи, както и изразил антивоенния и патриотичен характер на недоволството на войниците от 23-ти Шипченски полк срещу подготовката на Съюзническата война. Тотка и Стефан Къртунови имат две деца – Андрей и Кирил, със съпруги съответно Хермина Деведжиева и Тодорка (Дора) Баракова. Андрей Къртунов е първият знаменосец на Априловската гимназия (фиг. 8).
Родът на майка ми е „Бараците”. От него също има хора с принос за развитието на Габрово и България, например меценатът Ботьо Бараков-дарил на градската галерия голяма колекция от картини и за който стана дума в предходната публикация. Едни трактуват „барак” от турски език като рошав, космат, неугледен; други го свързват с асирийско-индийския епос, в който означава благословен, от Бога надарен; трети правят паралел с името на бившия президент на САЩ Барак Обама. Аз бих казал, че единият род е далечен наследник на предците си по територия-гордите, свободни и цивилизовани траки от „Долината на розите”, а вторият – на мъчениците за независимост, род и чест, намерили закрила в Балкана (с. Боженци, Цвятковци и Попрази) след нашествието на турците и завладяването на Търново през 1393 г. Каква симбиоза! По-важното е самоуважението им към самите себе си, опората в Християнството и волята им да останат, бъдат и пребъдат свободни българи. Затова към посланието от знамето на Хаджи Димитър „За вяра и независимост” към всички свободомислещи българи бих добавил „и идентичност Българска”! По този начин смятам проведеното от мен самоизследване за себе си, града и самоличността на народа, от който произлизам, за завършено.

Литература:

1.Къртунов С., Образование, познание и самосъзнание българско, Габрово, Издателство ЕКС-ПРЕС, 2009, ISBN 978-954-490-058-8
2.Ямантиев Н., Габрово през епохата на Възраждането, София, Наука и изкуство, 1972
3.Цончев П., Из стопанското минало на Габрово, София, Художникь, 1929
4.В. Априлов – велик българин, щедър меценат на българското образование, Габрово, Габрово днес, бр. 78/17.07.2009
5.Цонева Д., Цонев М. Имало едно време в Габрово, София, Фондация за българска литература, 2009
6.Шулекова Ю., Чолакова К., Цанков Х., Храм Успение Богородично, Габрово, ИК Колонел 1998, ISBN 954-8268-26-4; издадена от Църковното настоятелство, 2001
7.Община Габрово, проект „Православните храмове в Габровско“, Габрово, Издателство „Фабер“, 2016, ISBN 978-619-00-0448-66
8.Шулекова Ю., Чолакова К., Цонков Н., Църква Света Троица, Габрово, печатница СИРА – В. Търново, 2001, ISBN 954-8268-40-X
Цончев П., Из общественото и културно минало на Габрово, София, Художникь, 1934
9. Община Габрово, проект „Православните храмове в Габровско“, Габрово, Издателство „Фабер“, 2016, ISBN 978-619-00-0448-66
Забележка:
Информация за габровци и габровски родове има в посочените източници в есето до тук и в книгите на М. Пурел, И. Габровски, Даниела и Момчил Цоневи, както и в Интернет страниците за Габрово.