Зависимостите – още нещо за дрогата и как може да се противодейства?
Публикацията е създадена в рамките на проект„Социално отговорни и граждански активни“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.
След като в предходна наша статия по темата разгледахме темата за зависимостите и какъв е техният генезис, в настоящата тема с д-р Богомил Лазаров ще обърнем внимание на наркотиците и каква е ролята на родителите и обществото в опазването на децата от въздействието на различните видове наркотични вещества.
Дрогата е достъпна! На почти една трета от учениците е предлагано да пробват едно, две или повече дори наркотични вещества! Много малко са тези, които наистина осъзнават рисковете от употребата им. А това означава, че те са готови да подценят опасността . И от тук следва най-голямата заблуда на наркозависимите – че това не е болест и няма от какво да се лекуват! Но съвременната медицина класифицира наркотичната зависимост като болест, при която организмът е във физиологическа зависимост от наркотични вещества. Тя възниква на биохимично ниво, функциите на вътрешните органи се нарушават и настъпва физическо и психическо изтощение.
Личните качества не могат да те спасят, ако вече си минал на спринцовка. За това е много ажно навреме да се потърси помощ от специалист и тук водеща си остава ролята на родителите. По-добре е родителите открито да говорят с децата си за опасността от наркотичната зависимост и проблемите, които възникват поради употреба на наркотици, от колкото да оставим други хора да изградят мнението на децата за наркотичните вещества.Родителите носят отговорност и да разговарят с децата си относно употребата на лекарствата, като цяло, за да се намали риска от възникване на зависимост към медикаменти. За това е необходимо и самите родители да са добре информирани – преди да разговарят с децата си, те самите да са добре информирани, защото наркотичните вещества и тяхната форма еволюират, а когато говорим с децата, трябва да сме точни в информацията, която им поднасяме.
Отговорност на родителите е и с повишено внимание да наблюдават децата си, без да правят прибързани изводи, но задължително с внимание относно:
– резки и внезапни промени в настроението – особено от веселост и бодрост към депресия, тъга и потиснатост;
– загуба на апетит;
– раздразнителност и агресивност;
– загуба на интереса към спорт, ходи, приятели;
– чести пристъпи на сънливост и прекомерна умора, прозявки;
– необяснимо поведение и склонност към лъжа;
– изчезване на вещи и пари от дома;
– необичайни петна, миризми, следи по тялото или дрехите;
– остатъци от непознат прах, разноцветни таблетки, смачкано метално фолио, навити на фунийки банкноти;
– наличие на игли и спринцовки в личните вещи на децата
и други.
Важно е да се наблюдава, но да не се правят прибързани и грешни заключения. Но ако все пак се установи, че детето е употребявало дрога – тогава?
На първо и най-важно място – опитайте се да разберете ЗАЩО. Не се самоупрекрайте, не упреквайте и детето. Опитайте се да анализирате причините. Подкрепата в този момент е жизненонеобходима за детето! То има нужда от помощ, от разбиране и от обич – повече, от колкото му се дава обичайно! Необходими са приятели, близки, учители, лекари, които да подадат ръка. Особено важен е балансът между контрола и свободата, който е много деликатен. Родителите не бива да забраняват самостоятелните социални контакти на детето, но би трябвало да знаяъ къде то прекарва времето си, да познават приятелите му, да са наясно с интересите му и най-вече – със заниманията му през деня.
“Цяло село е нужно, за да се отгледа едно дете”
казва популярна африканска поговорка, в която следва да се слушаме, когато говорим за наркотичните зависимости.
Отговорността наистина е обща и тя започва от важната връзка дете – родител, но не се изчерпва с това. Образователната система, както и здравеопазването също имат своята роля в опазването на децата от въздействието на наркотиците, които вече са най-разнообразни по вид и също така са достатъчно достъпни.
Употребата на наркотични вещества сред децата и младежите в България се утвърждава като един от най-сериозните социални и здравни проблеми на съвремието. Проучвания от последните години сочат тревожни тенденции – над 70% от учениците в страната са пробвали наркотични вещества поне веднъж, като най-често срещаното е марихуаната. Още по-обезпокоителен е фактът, че все повече деца на възраст около 10 години експериментират със синтетични наркотици. Това налага необходимостта от задълбочено разглеждане на ролята на родителите и обществото в превенцията.
Значението на семейството като първа защитна бариера
Семейството е най-естествената среда за формиране на навици, ценности и поведенчески модели у децата. Родителите играят водеща роля в превенцията на наркотичната зависимост, като тяхното поведение, отношение и комуникация оказват дългосрочно влияние върху решенията на подрастващите.
Специалистите определят следните ключови родителски стратегии с особена важност в превенцията на употребата на наркотични вещества сред подрастващите:
– Ранно информиране и разговори
Образоването на децата относно ефектите и рисковете от наркотиците трябва да започне още в началните етапи от развитието. Отворената и честна комуникация изгражда доверие и предпазва децата от търсене на информация от неподходящи източници.
– Подкрепа и ангажираност в интересите на детето
Участието на децата в хоби, спорт или доброволчески дейности не само развива техния потенциал, но и ги предпазва от безцелно лутане, често водещо към употреба на психоактивни вещества.
– Установяване на ясни правила и поставяне на граници
Децата имат нужда от структуриран начин на живот. Ясните граници и последователност в прилагането на дисциплина допринасят за емоционалната стабилност.
– Разпознаване на ранни признаци на употреба
Промени в поведението, изолация, влошени успехи в училище и нови, подозрителни приятелства често са първи сигнали за проблем, които родителите трябва да забележат своевременно
Обществото като партньор в превенцията
Родителите не могат и не трябва да бъдат единственият фактор в превенцията. Обществото, чрез своите държавни и общински институции, както и чрез различни граждански организации, има съществена отговорност в създаването на подкрепяща среда за децата и техните семейства.
Основни обществени механизми, които доказано имат ефект за намаляването на негативното въздействие от наркотиците са, например:
– Превантивни образователни програми в училищата, които могат да бъдат както на централно ниво, така и по собствено желание и инициатива на училищата. Превенцията трябва да бъде заложена в учебния процес не само чрез биологични и здравни теми, но и чрез изграждане на социални и емоционални умения у децата.
– Професионално обучение на учители и социални работници – ключов елемент в борбата с наркотичните зависимости! Подготовката на професионалистите, които ежедневно работят с деца, е ключова за разпознаване на рисково поведение и предоставяне на подкрепа.
– Обществени кампании и медийна осведоменост – Кампании или медийни материали, като настоящият, които се базират на реални примери и статистика помагат за демитологизиране на наркотичната култура и имат силата да активират общественото внимание!
Преди всичко – необходимо е да се осигури достъпна подкрепа, както за децата, така и за техните родители. Идеалният вариант е когато местни и национални структури успяват да предложат родителски обучения, безплатни консултации и ресурси за справяне с този неспирно растящ проблем!
Борбата срещу употребата на наркотични вещества сред деца и младежи не е задача само на едно семейство, училище или институция. Това е обща отговорност, която изисква координирани усилия, информираност и ангажираност от страна на всички звена в обществото. Чрез проактивно родителство и адекватна социална подкрепа можем да изградим механизми за защита на най-уязвимата част от обществото ни – децата и подрастващите от зависимостите, сред които безспорно наркотичната зависимост има преголеми мащаби, които застрашително надвисват над обществото ни, поставяйки го в ситуация на непрестанна битка за нормалност.
На местно ниво Габрово разполага с Терапевтичен център „Свети Илия“, където активно се осъществява лечение на различни зависимости, сред които и наркотични зависимости. Вдъхновяващи са историите на хората, преминали през лечението, за да преоткрият един нов за тях свят без зависимости. Един от принципите, които ТЦ “Свети Илия” прилагат е да се включват техните резиденти в различни общественополезни дейности, чрез които се постига благоприятен ефект както въру самите зависими, така и въру конкретен общественозначим проблем. На 24 април се навършиха 5 години от основаването на Фондацията, коиято стои зад терапевтичния център, който от тази година разполага и с отделно звено за лечение на непълнолетни лица.
“Празнуваме път, сила, вяра и чудото на възстановяването.
Празнуваме всяко „Оставам“, всяко „Мога“, всяко „Ще опитам пак“.
Празнуваме живота – истинския, осъзнатия, свободния.”
Споделят от Фондацията по случай своя пети рожден ден, които са пример за това, че когато има подкрепяща общност, пътят към решаването на тежкия проблем със зависимостите е съвсем възможен!
Източници:
Проучване сред учениците в България (8-12 клас) 2021 г. – https://www.nfp-drugs.bg/national-survey-on-drugs-among-school-students-8-12-2021/