„Здравна култура“ – интервю с д-р Богомил Лазаров, част 2: Родители, които всеки ден играят активна роля в здравното възпитание на децата си, ще пожънат награда да ги видят израстнали и здрави!

Това е втората част – продължение на нашето опознавателно интервю с д-р Богомил Лазаров и представяне на рубриката „Здравна култура и профилактика“ към сайта „За Габрово“. Линк към част 1 от това интервю – тук.

• Д-р Лазаров, до тук начертахме в общи линии една своеобразна рамка на най-основните проблеми в здравеопазването, Вие предложихте и няколко решения на актуални проблеми в сферата. Къде, според Вас, е мястото на обикновения човек в решаването на тези, безспорно, големи проблеми?

Тук е моментът да отбележим още нещо важно, що е отнася до това какво биха могли да направят хората така, че да живеят един поне малко по-здравословен начин на живот. Тук е мястото да отбележим като задължителна борбата със свръх амбициите и особено тезата „всеки да има всичко на всяка цена“. Именно този начин на мислене пречи на създаването и поддържането на дружелюбни, подкрепящи и стимулиращи взаимоотношения в семейството, групата, общността и обществото. Това са основните изисквания за здравословния начин на живот, които от позицията на съвременната медицинска наука имат връзка с появата на масовите съвременни заболявания.

• Т.е., Вашата теза е, че заболяванията са в следствие на нарушаване на основни връзки в семейството, в общността, така ли? Какво още може да се определи като причина?

Възникват въпроси – възможно ли е да заработи общественото, да заработят отговорните институции, така, че да се реализира идеята за здравословен начин на живот? Кои са медиите и кои са политиците, които биха „прегърнали“ една такава идея? Отговорността е обща! Тук искам да напомня за статистиката от последните години – за рязкото увеличение на агресията сред младите – увеличение на броя на убийствата и самоубийствата, включително и тези сред малолетните. Колко от тях станаха под въздействието на алкохол и наркотици? Знаем, че е много по-трудно за децата да се научат на самоконтрол, себеоценка и емпатия към другите, ако го няма добрият пример. Именно децата са по-склонни и към депресия, тревожност и импулсивно поведени, което понякога завършва с фатален край. В същото време, родители са притеснени икономически и трябва да работят до късно през деня, а някои от тях – и в чужбина и така практически те нямат време за децата си. Децата са оставени на грижите на бабии дядовци, или пък съвсем без контрол, наблюдение и възпитание след училище. Аз считам, че родителите са най-добрата защита за предотвратяване на нездраво поведение, като употреба на наркотици и алкохол и тютюнопушене, както и на хранителни разстройства. Родители, които всеки ден играят активна роля в здравното възпитание на децата си, ще пожънат награда да ги ивидят израстнали и здрави!

• Тук ще отворим една дълга тема – за липсващите родители. А всъщност възпитанието би трябвало да е съвместна функция – на родители, учители, общество, нали така?

Нима някой може да оспори, че физическата култура и спорта ограничават нуждата от вредни навици като тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици. Чрез спорт  и добра физическа подготовка се изграждат и ценни личноснни качества, като самодисциплина, толерантност към другите, а не агресия и неконтрулируемо поведение. Не мога да приема и да се съглася с безразличието, когато слушаме как момче на 14 години убило майка си или пък група непълнолетни убили старец, за да му вземат 20 лв от пенсията. Или да гледаме по новините как в голямото междучасие ученички се бият и си скубят косите, а другите около тях ги стимулират и снимат с телефоните си. Отговорността е размита! Отговорните фактори обещават повишаване на културно-образователните програми в държавата ни. Очевидно е, че нещо липсва!

• Какво, според Вас, би могло да бъде решението?

Предлагам една програма, която за една година би струвала само около 3 милиона лв. Сега за здравеопазване се харчат около 8 милиарда лв, и те недостигат – очаква се за 2025 г. бюджетът да е 9.5 милиарда лв.! Ако една европейска държава не може да отдели за една средносрочна програма от 5 години 15 милиона лв., за да може поколението, което подраства да бъде по-здраво и по-способно да се справя със съвременния начин на живот, то тогава какво ни очаква, като нация? Нима ще оставим нашите деца, без да работим за формирането и утвърждаването на здравословен стил на живот у тях? Какъв е сегашният ни подхгод за постигане на крайната цел – промоция на здраве и формиране и утвърждаване на  здравословен начин на живот в тяхното поведение? То е невъзможно без здравни познания и здравно възпитание.

Нека всички – учители, родители, възпитатели, общество – да бъдем радатели на това желание за здравословен начин на живот. Ако имаме мярката за всичко, като общество, ще се сетим, че повишаването на нивото на двигателната активност при децата и подрастващите е от изключително значение като превентивна и стимулираща мярка за тяхното психо-физическо развитие и добро здравно състояние. Подобна дейност ще благоприятства и регулирането на добро социално поведение при децата, при учениците в училищата и като цяло – в обществото, тъй като физическата култура и спортът доказано ограничават стремежа към вредни навици като тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици, като в същото време спомагат за изработването на ценни личностни качества като самодисциплина, самоконтрол, толерантност към другите, а не агресия. Това със сигурност би намалило и престъпността и би било в помощ и на детските педагогически стаи, полиция и прокуратура, особено в работата им с малолетни, а не да се стига често до рецидиви и безперспективност в тяхното антисоциално поведение. Така и обществото ще има повече сигурност и така желаното спокойствие.

Необходими са съвместни усилия!

Очаквайте скоро още от нашата рубрика „Здравна култура и профилактика“.