Зорница Стойкова – „Пътешествието Учебен театър – Истории по релсите на времето“ – история за дарителството, театъра и смисъла!
Публикацията е създадена в рамките на проект „Социално отговорни и граждански активни“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.
В годината, в която отбелязваме 190-годишнината от създаването на едно от най-благородните дела изожщо в съвременната ни история – създаването на Априловото школо, пътят на паметта и вдъхновението намира своя израз в изложбата „Пътешествието Учебен театър – Истории по релсите на времето“. Проект, който събира спомени, хора и идеи, за да разкаже за едно от най-ярките явления в културната история на гимназията – Учебния театър. За вдъхновението, идеята, емоционалния заряд и ролята на дарителството в създаването на тази вълнуваща изложба разговаряме със Зорница Стойкова – инициатор и създател на изложбата, възпитаничка на НАГ и творец, за когото театърът е повече от изкуство – той е начин на живот.
– Как се роди идеята за тази изложба и какво Ви вдъхнови да се върнете към историята на Учебния театър на НАГ?
Роди се с мисълта за Борислав. Борислав Гълъбов е за мен лицето на театъра в началото на моя съзнателен живот. Миналата 2024 година той щеше да навърши 80 години. Около датата на неговото рождение, 13 февруари, нещо ме загложди, като камъче в обувката. Извадих съкровените спомени – като цветни късчета в калейдоскоп и ги съпоставих с настоящето – така стигнах до заключението, че основният формиращ за мен период, като творец и личност, са били петте години в гимназията, в класа на Борислав, както ни наричаха – изкуствените, в Учебния театър. Потърсих информация в интернет за него и не открих нищо. Тогава реших, че това трябва да се промени и започнах да пиша. Първо на всички от класа, в групата на гимназията, на преподавателите от театралната завера – да изпращат материали, които са запазили, за да създам страница за Борислав. Тогава Владилена Катевска ми подсказа, че през 2025 година се навършват 190 години от създаването на Априловото училище и би било чудесно да направим изложба, посветена на Учебния театър в гимназията точно през тази юбилейна година. Замислих се и си дадох сметка, че през 2025 година се навършват и 30 години от завършването на нашия випуск 1995 – на предпоследната паралелка от специалността „Култура, изкуствознание, естетика“ и това ми беше достатъчно. Събирах материали в течение на месеците, а в началото на 2025 година написах концепцията на изложбата и открих партньори, чрез които да я реализирам – платформата ПОДКРЕПИ БГ.
Станах организатор на кампанията за събиране на средствата, която в края на юли приключи успешно. През това време се свързвах с хора, участници, съратници и деятели на театралното дело, за да събирам още и още материали с идеята да разширя обхвата на историите по релсите на общото ни театрално време.
– Има ли конкретен момент или експонат, който е особено скъп за Вас?
Всичките девет компонента на изложбата са ми изключително скъпи. Те са като деветте купета във вагона на моето пътуване от тогава до днес, от онова красиво време на учене, вдъхновение и интензивно живеене в създаване и раздаване на изкуство до настоящето – където всеки кълн и плод са дали свои плод и кълн – като дълг към първоучителите и будителите в моя живот в гимназията.
Любим ми е и стенописът на Иво Илиев – Yeto, с когото се свързах като развитие на идеята – за да има творчество в действие, на което да са свидетели младите таланти на гимназията – уловения от него дух на гимназията, на това което беше и това което ще бъде театърът в нея – това е точно символът, който ще остане и ще се разгърне, ще пътува и ще достига – до умовете, до сърцата и душите.
Скъпи са ми осемте пана – всяко от които разказва за значим период или явление, свързани с Учебния театър и театърът въобще в любимото училище.
– В изложбата присъства стенопис на Иво Илиев – Yeto – какво символизира той и как се вписва в цялостната концепция?
Вписа се и като символ и като процес – Символът търпи тълкуване, съдържа и пътя и времето и движенито и устремът за творчество и принадлежността и надеждата и спомена и простора и тайнството. Локомотивът е с тайно послание, което може да се прочете само, когато си пред него. Той носи посвещението и почитта, но не стои на крайна гара, а се отправя на следващото пътешествие.
– Изложбата се осъществява, благодарение на дарителската кампания чрез „Подкрепи БГ“, която бе успешна. Какво Ви трогна най-много в подкрепата на хората и как виждате ролята на дарителството за културата у нас?
Увивителен е феноменът на дарителството – той не е нов за нас българите, само е бил позабравен. Сега отново става видим като явление. Само чрез дарителите може да се постигне една мечта – дори тя да е дръзка. Принципът на сплотяване около идея е толкова красив. Когато достигнеш до сърцата на хората с кауза, която е и тяхна, те откликват и даряват. Партньорите ми в Подкрепи БГ са изключително отдадени дарители на труд и време. Те приемат толкова смислени каузи, за които предоставят своята платформа.
– Изложбата е и почит към Борислав Гълъбов. Как бихте описали неговото влияние върху поколенията в театъра на НАГ?
Борислав се оказа изключително важна личност за поколения наред. От времето преди Национална Априловска гимназия с Учебния театър, до времето, в което той – Учебния театър – спира да съществува, той работа с деца, на които разкрива красотата на това изкуство. Срещнах много хора, на които е раздал от театралния заряд и от заряда за смислен живот. Разказите и личните истории са безброй. Част от тях могат да бъдат чути, видяни и прочетени чрез изложбата.
– Тази година НАГ отбелязва 190 години от създаването си. Какво означава за Вас да бъдете част от тази история? Как изглежда Вашето „пътешествие по релсите на времето“, ако го погледнете от днешния ден?
Аз съм част от тази история. Заедно с моите скъпи съученици ние бяхме 120 випуск от съществуването й. Бяхме озарени от традициите и окрилени от преподавателите й. Пътешествието ми, моето лично пътешествие е вълнуващо. Понякога, когато влакът навлезе в тунел, не знам къде ще се озова след него, но когато светлината на деня ме посрещне, всичко си идва на мястото. Устоите са здрави и поставени отдавна, те се обогатяват от опита и времето ми на този свят, още гледам на него с очите на дете.
– В навечерието на Деня на народните будители – кой е Вашият личен будител и как разбирате ролята на „будителството“ днес?
Будител е всеки, който с присъствието си те поставя в режим на действие със смисъл на съзидание. Будител за мен е всеки, който задвижва желанието ти да твориш света около теб.
За това моите будители са моите учители: Владимир Парушев, Борислав Гълъбов, Йорданка Шиякова, Владилена Катевска, Анна Маринова, Цветан Ракьовски, Цветина Рачева, Снежана Стефанова, Бистра Мамулева, Атанас Илков, Вера Стефанова, Елка Константинова, Енчо Данаилов, Пламен Кьорленски, Петър Змийчаров, Дони, Славчо Маленов, Ясен Марков, съучениците ми от гимназията и Академията, с които заедно творихме, мечтахме, колегите ми от телевизията, с които създадохме документални филми, родителите ми – Снежинка Стойкова и Тотьо Стойков, заради които попаднах в Национална Априловска гимназия, децата ми, които си мечтаех да учат в гимназията, и разбира се всеки върви по своята пътека, и всеки ден те ми преподават уроци по смирение…това е.
Да бъде творчество, да бъде изкуство!
***
