20 години „Соло акт“: Театърът като сцена на важните въпроси (видео)

Юбилейното издание на Соло акт завърши тържествено в Габрово, отбелязвайки 20 години от създаването си. Събитието събра изключителни моноспектакли и утвърдени артисти, превръщайки града в сцена на силни емоции и театрално майсторство.

Тазгодишното издание се отличи и с разширена програма. Освен основната конкурсна селекция, фестивалът включваше регионална програма, която даде сцена на местни творци и допринесе за по-тясната връзка между театъра и общността. Паралелно с това се проведе и съпътстваща програма с концерти, както и инициативата „Борса за моноспектакли“, създаваща възможности за обмен между артисти, продуценти и културни организации.

Директорът на ДТ „Рачо Стоянов“, Петко Койчев, припомни началото на инициативата и отправи пожелание за бъдещето:

20 години изминаха от първото издание. Пожелавам на Габрово някой ден да празнува 110-тото издание на фестивала“.

Той изрази благодарност към екипа на габровския театър и специално към драматурга Емилия Илиева за съвместната работа.

Фестивалът още веднъж подчерта ролята на театъра като силен обществен коректив и средство за повдигане на важни теми от личните моралните дилеми до социалните и политическите въпроси на съвремиетони. Моноспектакълът, със своята интимност и директен контакт с публиката, се оказа особено въздействащ формат, който провокира размисъл и съпреживяване.

Награда на публиката бе присъдена на спектакъла „Ивановден“, изпълнен от самия Петко Койчев по текст на Емилия Илиева.

Ванеса Нейков, част от Алтернативното жури, връчи нагадите в категорията „Изкуството на художника“ – отличен бе спектакълът „Кротка“ на ДТ „Антон Панов“ от Струмица, Северна Македония. Наградата за „Изкуството на композитора“ отиде при Добрин Великов – Дони за музиката към „Глас“ с участието на Нети. Нейкова отбеляза:

„Не знам дали красотата ще спаси света, но театърът със сигурност ще го направи!“

Кристина Сидорова, също част от алтернативното жури, връчи наградите за актьорско майсторство – за „Най-добра женска роля“ бе отличена Ангелина Славова за „Рожденият ден на Рупърт“, а за „Най-добра мъжка роля“  – Георги Грозев за „Последният танц на Нижински“.

„Шест вечери с уникални актьори – всички бяха брилянтни, а изборът бе труден“,

сподели тя.

Наградата за режисура на алтернативното жури бе връчена от д-р Любомир Трифонов на Сорин Милитару за „Приключенията на храбрия войник Швейк“. Голямата награда за най-добър спектакъл отиде при „Слон в стаята“ с режисьор Елена Телбис и актрисата Стефка Янорова. Телбис сподели с усмивка:

„Много е приятно във вашата компания, пак да ни поканите!“.

Професионалното жури, оглавено от Светла Денева, също връчи своите отличия. Наградата за сценография („Изкуството на художника“) получи „Кървава сватба“ от Испания, а за композиторско майсторство бе отличен спектакълът „Кротка“ от Северна Македония.

Мартина Вачкова връчи актьорските награди, като сподели впечатленията си от престоя в града:

„Габрово е изключително красив град – градът на лалетата!“.

За „Най-добра женска роля“ бе отличена Елена Телбис за „Prima Facie“, а Георги Грозев получи и професионалната награда за „Най-добра мъжка роля“

Наградата за режисура в моноспектакъл бе връчена от Владимир Петков на Ани Васева за „Илиада“.

Кулминацията на вечерта бе връчването на наградата за най-добър спектакъл от кмета на Габрово, Таня Христова – тя отива за „Слон в стаята“ с режисьор Елена Телбис и актрисата Стефка Янорова

„Изкуството наистина показва, че културата е част от нашия живот!“

каза Таня Христова при връчването на голямата награда.

Благодарим на нашите дарители: „ИД“ ООД, „Темпус Линк ЕООД“, Ротари клуб – Габрово, „Крушата“ ЕООД, „Еврохим ООД“, Нотариус Пламен Коев, Регент – недвижими имоти, Магазини за добри деца – Габрово; Благодарим Ви и до нови срещи в театралната зала!
споделя екипът на ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

Юбилейното издание на „Соло акт“ затвърди мястото си като значим международен театрален форум, който не само представя високо изкуство, но и създава общност от творци и публика, обединени от любовта към театъра и неговата способност да задава въпроси, които отекват далеч отвъд сцената.