„Здравето не е пасивно състояние, а преди всичко – активно лично постижение!“ – част II – разширено за ползите от планинския туризъм

Публикацията е създадена в рамките на проект „Социално отговорни и граждански активни“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.

Здравето е активен избор – до този извод стигнахме до тук с д-р Богомил Лазаров, който чрез нашите пубикации призовава към ново „здравно пробуждане“, което би могло да промени посоката към един по-здравословен начин на живот.

„Здравето не е пасивно състояние, а преди всичко – активно лично постижение.“

С тази категорична позиция д-р Богомил Лазаров – дългогодишен лекар, изследовател и здравен просветител – очертава визията си за бъдещето на личното и обществено здраве. В предходна публикация за „За Габрово“, той направи равносметка на своите десетилетия труд и настоява в днешно време:

„Време е за национално здравно събуждане.“

Пионер на здравната профилактика

Д-р Лазаров е роден през 1947 г. в Севлиево. Завършва Медицинска академия – София през 1975 г. и още в началото на своята кариера създава първия у нас кабинет за отказване от тютюнопушене. Работи в МБАЛ – Габрово и в РИОКОЗ – Габрово, като през годините води здравни рубрики в медиите, участва в научни изследвания и се посвещава на здравното образование сред ученици, учители и родители.

Здравето се създава – не се купува

Според д-р Лазаров, здравето не се изчерпва с отсъствието на болести. То е процес, усилие и съзнателен избор.

„Здравето не е пасивно състояние, а преди всичко – активно лично постижение! То се изгражда всекидневно чрез начина, по който работим, живеем, учим и се трудим.“

Мнозина приемат доброто здраве като даденост или като нещо, което зависи само от време и пари. А всъщност то изисква:

• самовъзпитание

• воля и дисциплина

• движение и активност

• осведоменост и навици

Призив за национална здравна култура

„Големите средства се харчат не за здраве, а за болест и лечение.“

С тази констатация д-р Лазаров подчертава необходимостта от превенция и здравна грамотност. Призовава за възраждане на идеята за национална програма и движение за здравословен начин на живот.
Такава инициатива, според него, не е била реализирана в миналото – „това не се състоя“, но именно днес, при тревожни тенденции в начина на живот и здравето на младите хора, е особено наложителна.

Дотук в нашата съвместна дейност на тема „Здравна профилактика“ разгледахме редица предизвикателства и проблеми, свързани с общото здравеопазване и стигнахме до извода, че са необходими

Ежедневни стъпки за изграждане на здравословен начин на живот.

Д-р Лазаров предлага конкретни, лесни за прилагане действия:

1. Ходене поне 3 км дневно – по възможност дори 5 км. Да се избягват скутери и заседнал начин на живот.

2. Сутрешна гимнастика (10–15 мин) – за събуждане на метаболизма, кръвообращението и концентрацията.

3. Редовен спорт – съобразен с възраст, здравословно състояние и натовареност.

„Физическото движение, физкултурата и спортът осигуряват най-добро протичане на умствени и физически функции.“

подчертава многократно дотук той.

За подрастващите – с грижа и отговорност

Особено внимание д-р Лазаров отделя на работата с ученици и младежи. Вярва, че добрите здравни навици се формират в ранна възраст и че училището и семейството трябва да бъдат активни съюзници в този процес. Затова обещава да продължи усилията си за внедряване на ефективни методи за здравно образование и профилактично поведение сред подрастващите.

Здравето като граждански дълг

Д-р Богомил Лазаров не просто говори за здраве – той го разбира като обществена ценност, лична отговорност и ежедневен избор. Неговото послание е ясно:

„Всеки човек е призван да бъде архитект на собственото си здраве.“

Нужни са нова култура, целенасочена политика и обединени усилия. Не за да се лекуваме повече – а за да боледуваме по-малко.

Но как точно би могло да се случи това?

Необходимо е да се разработят нормативи за финансовото осигуряване, с фокус – учениците и подрастващите. Например такова финансиране би могло да се осигуряване на активен отдих на учениците, с оглед практическо използване на туристическите комплекси и хижи, така, че да се осигури достъпност до планинския туризъм за подрастващите. 

Независимо от това, тук трябва да добавим и, че никой на никого не е отнел планината – Витоша, Стара планина, Рила, Родопите, Странджа, Пирин и т.н. За да тръгнем по здравословните пътеки на природата, е необходима лека подготовка, подходящо облекло и обувки.

Удоволствието също е „безплатно“ – да видиш красивата планина, да дишаш чистия въздух и да пиеш истинска вода. И тогава можем да осъзнаем, при редовни подобни физически тренировки в планината, какво всъщност печелим. А то е:

• Мускулната ни маса се увеличава. Тя е 30-40% от телесното тегло на нетренираните хора и 50% при по-тренираните. Еластичността на мускулите също се увеличава при тренировки.
• Костният апарат става по-здрав. Ставите увеличават своята подвижност.
• Подобрява се регулацията на сърдечната дейност. Нараства сърдечният мускул. Уваличава се броят на капилярите, което подобрява кръвооросяването. Периферните съдове стават по-еластични и кръвното налягане се нормализира. Понижава се кръвното налягане и това намалява риска от инфаркт и инсулт.
• Белият дроб става по-еластичен и се увеличава виталният му капацитет. Подобрява се дишането и цялостата функция на белия дроб.
• Хемоглобинът се увличава и с това се увеличава и кислородният капацитет на кръвта.
• При по-висока надморска височина – организмът се адаптира чрез увеличаване на червените кръвни телца, което подобрява транспорта на кислород.
• Процесите на обмяна на веществата в организма протичат по-разционално
• При умерено излагане на слънчева светлина, се синтезира ключовият за имунитета витамин D

Тук трябва да добавим и други ползи за човека и човешкия организъм, при редовни леки до умерени, а защо не и – със средна натовареност тренировки в планината:

• Психично здраве и нервна система – Намаляване на стреса! Природната среда понижава нивата на кортизол (хормон на стреса). Засилва се усещането за спокойствие, връзка с природата и смисъл.
• Психическа устойчивост –  Планинският туризъм повишава самооценката, психическата издръжливост и концентрацията. Намалява риска от депресия и тревожност.
• Сън и хормонален баланс – След физическо натоварване и излагане на дневна светлина, сънят се подобрява – по-дълбок и възстановителен. Балансират се циркадните ритми, увеличава се мелатонинът, а допаминът и серотонинът повишават настроението.
• Имунна система –  Физическата активност в комбинация със свеж въздух стимулира имунната система – увеличава се броят на Т-лимфоцити, NK-клетки и фагоцити. Намалява се честотата на инфекции, особено респираторни.
• Холистичен ефект: Тяло – ум – дух – Планината създава пространство за вътрешен диалог, рефлексия и емоционално освобождаване. Преодоляването на физическо натоварване носи удовлетворение, мотивация и усещане за постигнат личен напредък в развитието.

Дотук разгледахме няколко по-леки маршрути из околностите на Габрово, които биха могли да бъдат подходяща подготовка за планинския туризъм, а в настоящата статия ще включим предложение за разходка до х. Мазалат, което е с умерена физическа натовареност.

До х. Мазалат и назад

Хижа Мазалат е добре позната на габровци, които обичат планинския туризъм, както и досега с природата. Най-пополуярният маршрут дотам е част от международния маршрут Ком-Емине. ЮИзходната точка в х. Партизанска песен, която попада в очертанията на местност Узана край Габрово. Там има удобен паркинг, подходящ за оставяне на превозното средство, с което се придвижвате.

Маршрутът до х. Мазалат е добре маркиран с бяло-червено-бяла маркировка, общо отнема около 3 часа до х. Мазалат, пешеходно. Първата част от маршрута минава през гора, като постепенно денивелацията се увеличава. След около час придвижване по ясно маркираната и добре утъпкана пътека, се стига до популярната чешма с чиста планинска вода – „Корита“, която се намира на 1492 м.н.в.

След Корита следва малко по-стръмно изкачване по пътеката, водеща над чешмата, като тук може да се направи избор дали да се продължи по лятната пътека, или да се мине през връх „Бухала“, от който се открива чудесна гледка към билото на Стара Планина и връх Ботев. Който и маршрут да изберете, няма да сгрешите.

След „Корита“ се върви около един час в добре утъпкана пътека през букова гора, което прави маршрута особено подходящ в летните жеги. Навлиза се в Национален парк „Централен Балкан“, има поставени обозначителни табелки. Малко след като се навлезе на територията на парка, се излиза от гората и се озовавате на място с великолепна гледка към първенците на Стара планина в тази част от Балкана – Масивът „Триглав“, който включва: 1. двойката върхове Малък Кадемилия (2226 м) и Голям Кадемлия – (2275 м); 2. връх Пиргос – (2195 м); 3. връх Мазалат (Зли връх) – (2197 м). На същия рид е разположен и връх Танастепе – (1875 м). Преходът от х. Мазалат през върховете и обратно до хижата е в категория по-тежки, тъй като отнема около 9 часа и обща денивелация 1250 м, поради това не е предмет на настоящата публикация, но веднъж стигнали до хижата, може да решите да го последвате.

След като се излеза от гората и видите чуднате гледки към Масива Триглав, ще ви трябват още около 30-40 минути, за да стигнете до х. Мазалат, която е сякаш „кацнала“ на билото на Стара Планина, а гледките пленяват и спират дъха и зиме, и лете! Хижата се радва на туристопоток, тъй като се намира на пешеходния маршрут Ком-Емине, а и поради близостта с местността „Узана“.

Обратният път ще ви отнеме под 3 часа.

Общият маршрут е подходящ за деца на възраст 5-6 + години, както и на хора с умерена физическа подготовка.

Планинският туризъм е естествено „лекарство без рецепта“, за малки и големи.

Той едновременно тренира тялото, пречиства ума и балансира духа. Особено в съвременния свят на екранна умора и градски стрес, периодичните преходи в планината са ценна инвестиция в дълголетието, психичното здраве и радостта от живота.

Настоящият проект се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.