За килимарството и колекционерството като кауза – възможен ли е Музей на килимарското изкуство в България? Дискусионна среща с Якоб ван Бейлен и неговият сърцат екип от експерти!
Публикацията е създадена в рамките на проект „Социално отговорни и граждански активни“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.
Във втория ден от придобилия сериозна популярност Иглика килим фест, се проведе изключително интересна среща, която може да изгледате във видеото по-долу. На тази дискусионна среща холандецът с българско сърце – Якоб ван Бейлен – съорганизатор и инициатор на фестивала и собственик на над 1000-та килима и тъкан текстил, които бяха представени на поляните края с. Иглика, както и неговият сърцат екип от колеги – небезивестната в етнографските среди Дора Куршумова, както и наследствената тъкачка на килими – Йоана Чушкарева, а също и специалистът Илза Христова, разгърнаха в детайли света на килимарството към тези, които проявихме по-сериозен интерес към темата! Дискусията се превърна в разказ за килимарството като изкуство, а Якоб и неговият екип споделиха как всеки един от тях се е озовал в необятния свят на килимарството, как се е запалила искрата и какво всъщност ги обединява – оказва се – каузите са немалко, а път към осъществяването им има, за което свидетелства и самият Иглика килим фест, събрал стотици, хиляди хора от всички краища на България в малкото балканско селце Иглика…
Дискусията се фокусира въдху каузите на новосъздадената Фондация „Български килим“ – техните основни каузи са няколко, както ще разберете и от разговора, записан по-долу. Тези сърцати хора не само подкрепят, популяризират и опазват българското килимарско изкуство, но и се ангажират с важната мисия да запазят и съхранят културното наследство и за бъдещите поколения и с тази идея е свързвана голяната цел, които си поставя Фондацията. Дарителството е ключов елемент в тази кауза — чрез инициативи за събиране на автентични килими, организиране на изложби и работилници, Фондацията осигурява платформа за обмен и познание, но и цели да повдигне въпросът за опазването на културното наследство на България, което би трябвало да е общонационална цел! Важно е да се изтъкне, че всяко дарение от частни колекции, като тези на Якоб ван Бейлен или Васил Веселинов, има огромно значение, защото допринася за изграждането на богата и автентична музейна колекция, която създателите на Фондацията имат най-доброто намерение да дарят на българския народ, именно с цел опазване, съхранение, но и опит да се предаде занаятът в неговия автентичен вид и на бъдните поколения!
Като част от своите инициативи, Фондацията създава възможности за млади изследователи и студенти в сферата на етнологията и културното наследство да получат стипендии и подкрепа да продължат своите изследвания. Това е една от важните каузи на „Български килим“ — да инвестира в бъдещето на българското културно наследство чрез образователни програми и събития, които да стимулират интерес към занаятите и традициите.
Голямата кауза, която си поставя Фондацията е резултат от много извърнвян път, положени усилия и търсене на начин не само съхраняват миналото, но и да дават възможност за развитието на съвременното българско културно предприемачество и туризъм, като изграждат мост между традицията и модерното. Защото, както казват от Фондация „Български килим“, „Занаятът трябва да се предава“, а това става с всеки дар и с всяка подкрепа за каузата — да осигурим на България не само национален гордост, но и едно съвременно, в същото време и – изградено от специалисти, автентично по своята същност място, от което бъдещите поколения ще черпят знания, красота и вдъхновение!
В началото на срещата, на която искаме да обърнем особено внимание в настоящата публикация, Дора Куршумова, която е специалист с множество издадени книги на тема българско и по-специфично – котленско килимарство, представи екипа:
Нашата цел е да обърнем внимание към килимите, защото смятам, че все още, въпреки това, което направихме, въпреки това, че оценяваме килимите, все още това не е достатъчно. Днес доказателство е, че въпреки мястото, въпреки времето, се получи това събитие, най-вече благодарение на Якоб, който нио вкара в приказката на българския килим и ни показа как килимарството в малка България може да бъде разнообразно и като орнаментика, и като цвят, и как са вкарани историята на всяко място, характера на самите хора и да обясним защо тези килими са такива. Аз смятам, че хората са правили килимите. В районите, в които са се правили килимите, е имало и съответните условия – имало е вълна, което е важно, за да се стигне до килимите.
обясни тя.
На срещата присъства и Васил Веселинов, също колекционер на килими, по-специално на котленски килими, който сподели, че притежава над 500 уникални котлентки килима.
Всеки от нас ще обясни защо и как килимът му е влязал в живота, и ще започнем от Якоб. Той пази нашите традиции, показва ни как може и трябва да се пазят нашите, български традиции, напук на всички музейни работници, и други хора, които не орбъщат внимание – той е пример как може да се пази традицията. Ако всеки опази едно парченце от традициите, ще си запазим и историята, и традициите и ще ни има като хора.
обясни още Дора Куршумова, с което даде думата на Якоб ван Бейлен – холандецът, който грабна сърцата на стотиците почитатели и заинтригувани от килимарското изкуство хора, които се стекоха в три последователни дни на китните Игликовски поляни…
Аз не съм етнолог от научен ранг, но културното наследство ми е страст от детска възраст. Най-скъпият ми подарък беше, когато станах на 12 години, от баба ми – това беше енциклопедия, която четох от А до Я и от Я до А. Но пътят на живота ми беше малко по-друг. По принцип исках да уча история на културата, това бе моята мечта, но учих математика. Но освен работата ми за електронни издания, винаги съм се занимавам и с фолклор, и то с живия фолклор, и най-много – с фолклора на Балканите. Бях хореограф на два ансамбъла в Нидерландия. Когато си купих къщата в Котел, която е съседна на училището, в което се изучава техниката на котленските килими, започнах да изкупувам килимите за моите 8 стаи и коридори в къщата ми, за да бъде хем красив подът, хем според местните традиции. Местните хора ми предложиха доста килими и така постепенно, с годините започнах да ги събирам в стаите, до към 2010 година имах около 50, не наричах себе си все още колекционер, но започнах да търся и чета литература за килимарството.
Якоб сподели, че изключтелно полезна му е била книгата на Ставри Попов, който е бил изследовател на килимарското изкуство. Книгата наскоро е преиздадена отново и съдържа иследователска информация за началото на килимарското изкуство в България.
Моите цели са основно две. От една страна да популяризираме българските килими в чужбина – има колекционери на тези килими в света, има също музеи в света, в които има български килими, но много малко се знае за българските килими. Защото често се бъркат килимите, казва се, че са от други държави, а те са български, всъщност. Трябва да се популяризира и да се представя България – нейното богато културно наследство! Вътре в България също виждам интерес към килимарското изкуство – последните 10-15 години, след като и Чипровци стана град на Юнеско, после и фестивалите за килими – в Чипровци и в Котел, а също и благодарение на книгите на Дора Куршумова, както и моите изложби – те са 10 дотук. Вече виждам инттерес. Надявам се този интерес да се види и в официалните институции.
Якоб ван Бейлен също обяви, че наскоро основатата Фондация „Български килим“, чиито членове са присъстващите на дискусията експерти, ще отпусне стипендия за студенти или докторанти в специалност „Етнология“ – Фондацията ще може да осигури една или две двегодишни стипендии за студенти, които изучават именно килимарство. Парите ще бъдат осигурени от американска фондация, уточни още той.
В дискусията участие взе и колекционерът Васил Веселинов, който сподели:
Българското килимарство е забравено, историята му е почти забравена и моят интерес е на базата на това, което съм събирал през годините – да възстановим, стъпка по стъпка, историята на тъкането на котленските килими. Защото котленските килими се различават като начин на тъкане, като орнаментика, като дебелина. Те се различават и поради това, че след навлизането на милиметровата хартия, през 1900 година – оттогава връзката между твореца и килимарката се осъществява чрез оцветени квадратчета – модели – които килимарките пресъздават, по начин, подобен на шиенето на гоблени. До към края на XIX век това не е било така, котленките са разкрасявали домовете си чрез котленски килими, в които е влагано собствено творчество. Орнаментиката на котленските килими е била по-скоро семеен занаят, но това забавя процеса на тъкането, но след големия пожар в Котел от 1894 г. остава едва една трета от населението на опожарения Котел, отпада нуждата от оборудване на турската армия с различни вълнени ямурлуци и др., но тогава отпада това нещо и се въвежда нова технология – ажур 7 на 7 мм, което като постановка се разработва на целия килим, точно по технологията на шиенето на гоблените – килимарката претворява нарисуваното на килима си и то по такъв начин, че 100 години да бъде изтъркван килима от едната страна и още 100 години от другата – да е здрав килимът!
Васил Веселинов още поясни, че след 1900 година се развива сериозно и бояджийското изкуство и се сътворяват красиви и неповторими цветове.
Съчетанието на трудолюбието на котленката, творци на модели, вълна – в изобили и боядисана както трябва – това нещо, в продължение на около 40 години след това стават източник на приходи за котленци. Значителна част от котленските семейства се издържат по този начин, от килимарството. И съответно се развиват различните школи – на Христо Балабанов, на Бояджиев, на Петър Илчев и други, които се загубиха във времето и вече не знаем кои точно са.
Аз лично съм спасил килими – от изнасяне в чужбина или от унищожаване, а сега се връщаме към онова, което е било в онези години – с условието че, по онова време котленките са си крили моделите, а кооперациите са ползвали художници – много видни български художница са рисували тези модели.
Това е моята история – ще се опитам чрез колекцията, която имам, да възстановя част от това забравено минало, което е абсолютно несправедливо забравено. Защото това, което е излязло от семествата, то се е превърнало в декоративно приложно изкуство – ако го видите, ще ахнете от изработка, от съчетание на цветовете, невероятно е! Жалко е, че ето днес – Община Котел не проявява желание да дойде, не ни помагат с нищо…От Котел не дойде никой от Общината и на изложбите, в които участваме с Якоб…!
Васил Веселинов още сподели, че това, което правят е изключително важно, за да се възроди красотата на килимарското изкуство, което е едно приложно изкуство, по своята същност.
Мисля, че и малките трохички, които ровим и изравяме от историята, още повече, че тези килими ще останат и за поколенията, за тези, които ще продължат и след нас да преоткриват историята на българското килимарство – ще успеят да възродят славата на този позабравен вече занаят!
Дискусията премина към информация за хората и институциите – оказва се – не много, които все пак са подпомогнали събитието Иглика килим фест, като Якоб посочи:
Доста проблеми има още в България, които трябва да се оправят и може би килимарството не е първо в списъка там, и за това е хубаво да има няколко личности, които да се захванем с тази кауза. За моята кауза за Национален музей – аз не мога точно да кажа много, защото понякога казването работи обратно на каузата – но мога да кажа – държим вратата отворена, има надежда! Не съм негативно настроен, аз имам голямо търпение и знам, че трябва стъпка по стъпка, но ако имаме филми, ако правим изложби, ако медиите говорят за това – вече не може институциите да игнорират тази идея и за това ние трябва да работим!
Илза Христова посочи, че всъщност събитието Иглика килим фест е осъществено, благодарение на поканата от местното читалище (*бел. ред. НЧ „Невена Коканова“), което не е някаква голяма институция, но благодарение на идея, която е хрумнала, по време на друг пленер в с. Иглика се е появила идеята да се покажат така, всички килими от колекцията на Якоб.
На мен ми бе мечта от няколко години да извадя всички килими навън, те трябва веднъж годишно да дишат и да виждат слънце, това е добро за самите килими, така, че я имаше тази идея, и мислех да няколко различни места. Идеята беше и от какво имат нужда килимите. Но си помислих и, че ако ще правим този голям труд, трябва да бъде добре и за хората, да има фестивал, да има работилници, музика, храна, да бъде изцяло направено.
сподели още Якоб, разяснявайки идеята, която стои зад килим феста!
В продължение на дискусията, Дора Куршумова сподели:
И на мен не ми е работа да се занимавам с килими. Написах през 2017-2018 г. една малка книжка и две книжки за деца и си мислех, че дотам е. Излизаше ми информация за котленските килими. Включих информация за фолклора на Котел, включих информация за багренето, легендите, имената на килимите, събрах това в една книга. Но след Ковид, който много сериозно се отрази на моя живот – след Ковида започах да изучавам килимите, започнах да търся котленски мотиви, намерих 100 – 120, но реших, че ще нарисувам 100 и ги подарих на музея в Котел. След това започнах – запознахме се с Васко, след тази книга и след това започнах да ходя по селата. Смятам, че моята сила е, че успявам да намеря тъкачките, те ми показват килимите си, моделите си, историята си, събрала съм страшно много хартиени модели, а колекционерите ми поддържат формата – всеки ме търси – кажи ми какъв е този модел, от коя дата е – аз отговарям на момента и знам, че трябва да отговоря на момента.
В една от книгите си Дора Куршумова изследва 125 датирани килима, описани са и още килими, детайлно, сподели тя. Според нея, в котленската килимна орнаментика има над 400 орнамента!
В дискусията участие взе и потомствената тъкачка на килими Йоана Чушкарева, от Чипровци. Тя сподели:
Не съм си давала сметка, че килимът наистина е моят живот, тъй като и по майка, и по баща сме поне до четвърто коляно килимари. Килимът толкова е срастнал с мен – често ме питат – кога се научи да тъчеш, а аз отговарям – а вие помните ли кога сте проговорили? Майка ми и баба ми винаги да тъкали вкъщи и още когато започнеш да се осъзнаваш като човек и килимът ти е в дома, не е имало период в моя живот, в който да не се е тъкал килим.
Тя сподели и, че майка ѝ е била директор на училище, в което е имало кръжок по килимарство и, че животът ѝ буквално е преминал между килимите. Йоана е завършила Архитектура с диплома за Интериорен дизайн, за килимът буквално се е вплел в нейния живот, във всякакви направления на интериора.
Като малки въобще не осъзнавахме… Като бяхме малки, баба ми постоянно повтаряше – 12 куки арабу. Което означава, че 12 фигурки куки се събират на ширина в килима и тези неща просто са се запечатали в моето съзнание…. Аз съм убедена, че – в момента – останали сме 20 жени, които тъчем в Чипровци, но съм убдена, че във всяка къща, жената, ако се опита да си спомни това, което е казвала баба ѝ, може да започне да тъче…
Илза Христова допълни:
Искам да кажа какъв е смисълът на всичко това, което Якоб прави и това, което правим и ние, по-отстрани, да му помагаме, както можем – смисълът е, че ето той – връща – върнал е над 50 килима от чужбина обратно в България. Той ги купува, увеличава колекцията си. Свойството на тази колекция е, че тя практически обхваща всички региони в България, включително и такива, които в момента вече не са част от България, но някога са били, нато например Пирот, който някога е бил част от България. Тази колекция е много голяма, тя обхваща много голям период – най-старият килим е на 350 години, но всичко това си струва отново да бъде върнато в паметта, но и в ежедневието на българина, и това да бъде в един музей! Ние тук сега ще я виждаме един път в годината, а през другото време тя стои затворена в един склад – първо, така тя с есъсипва и второ – никой не я вижда. Аз мисля, че най-голямата задача, която трябва да изпълним, основавайки Фондация „Български килим“ е наистина да основем Музей на българското килимарство, за да можем това нещо, което Якоб ще дари – да може то да е собственост на българския народ, от народа идва и за народа да остане. Иначе ще бъде по частните колекции.
Якоб ван Бейлен сподели, че все още в колекцията му няма нито един габровски килим, въпреки, че има информация за такива килими и призова габровци – ако някой разполага с килим, който би желал да стане част от колекцията на Якоб.
Дискусията включи и присъстващите, които изразиха благодарност за събитието, за фестивала и за каузата.
Занаятът, за да се запази, трябва да се предава!
Това е посланието, което можем да изведем като заключение от срещата с Якоб ван Бейлен и неговия сърцат екип, които поставят посока и път, достойни за следване и подкрепа!
Видео от срещата може да изгледате тук:
