198 години от рождението на Петко Рачов Славейков – жизнен път, отдаден на просветата, словото и свободата

На 17 ноември 1827 г. в старопрестолно Търново се ражда една от най-светлите личности на българското Възраждане – Петко Рачов Славейков. Поет, публицист, фолклорист, политик и будител, той оставя дълбока следа в духовния и обществен живот на българите през XIX век.

Ранни години и образование

Славейков учи последователно в Търново, Дряново, Трявна и в Преображенския манастир. Макар и без системна висша подготовка, той се самообразова с неуморно четене в богатите манастирски библиотеки около Търново – знание, което по-късно ще се превърне в основа на богатото му творчество. Голяма роля за неговото възпитание изиграва запознаването му с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. По-късно учи в Свищов (при Емануил Васкидович), разширява познанията си по гръцки и се запознава с произведения от сръбската и западноевропейската литература. Първото му литературно произведение „Акатист на три светители“.

Учителска и просветителска дейност

През 1843 г. става учител във Велико Търново, но скоро е изгонен заради сатиричната си творба „Прославило се Търново със славни гръцки владици“. Това не го спира – между 1844 и 1864 г. работи като учител в редица градове и села: Трявна, Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и други.

Преподава по взаимоучителния метод и допринася значително за развитието на образователното дело. Особено важен е неговият принос в Елена, където учителства в първото класно училище, назовавайки го Даскалоливница – „място, където се леят даскали“.

Още до 1847 г. Славейков събира над 2263 народни песни, пословици и поговорки, превръщайки се в един от най-усърдните български фолклористи.

Журналист, общественик и революционер

Участието му в заговора на дядо Никола през 1856 г. показва и неговата революционна ангажираност. В Търговище Славейков издава сатиричния вестник „Гайда“, с който осмива обществените неправди и разпалва националното съзнание.

През 1864 г. е поканен в Цариград да редактира българския превод на Библията. Трудът завършва през 1871 г. с т.нар. Славейкова Библия – събитие с огромно значение за утвърждаването на литературния български език. Синът му Пенчо Славейков по-късно ще пише, че този превод „тури край на езиковата безредица“.

Литературно творчество

Петко Славейков полага основите на българската детска литература, пише учебници, географски и исторически трудове, мемоари. Издава над 60 книги – български и преводни. През 1873 г. създава една от бисерите на българската поезия – поемата „Изворът на белоногата“.

Статията му „Двете касти и власти“ в „Македония“ му донася арест и обвинения за връзки с революционните комитети.

Обществена дейност преди и по време на Освободителната война

По повод пътуване до Македония през 1874 г. участва в създаването на българска гимназия в Одрин и води борба срещу гръцкото влияние. По-късно учителства в Стара Загора и пише борчески стихотворения, а след Априлското въстание отново попада в затвора.

След освобождаването на Стара Загора от руските войски през 1877 г. Славейков става председател на градската управа. При опожаряването на града губи ценни ръкописи и 15 000 събрани пословици – тежък удар за фолклорната ни наука.

В следващите месеци сътрудничи на руските войски и води отряда на генерал Скобелев през Стара планина до Сан Стефано.

Политическа кариера след Освобождението

В новата свободна държава Петко Р. Славейков се издига до един от водачите на Либералната партия, става председател на Народното събрание и министър в няколко български правителства. И в политическата си дейност той остава непримирим борец за народните интереси.

Последни години и наследство

Петко Рачов Славейков умира в София на 1 юли 1895 г., оставяйки след себе си необятно духовно наследство. Той е една от най-ярките личности на Българското възраждане – поет и мислител, журналист и просветител, борец за езиково единство, за свобода и национално съзнание.

Поклон пред паметта и делото му!