Силата зад успеха: Разговор с д-р Мирела Костадинова за новата ѝ книга „До всеки успял мъж стои силна жена“

Зад имената на големите творци, общественици и будители – мъже често стоят личности, чието присъствие остава незабелязано от историята. Това са жените, които със своята всеотдайност, търпение, сила и любов са били опора в трудните моменти, вдъхновение в творческите търсения и незаменим спътник по пътя към успеха. Именно към тези „невидими“ героини е насочен погледът на д-р Мирела Костадинова в най-новата ѝ книга „До всеки успял мъж стои силна жена“.

Изследовател на забравени литературни съдби и ревностен пазител на културната памет, д-р Костадинова отново поема по следите на личности, останали в сянката на по-известни имена. В новото си изследване тя събира историите на жени, които са споделяли живота на едни от най-значимите български творци, общественици и културни дейци, като разкрива тяхната роля в създаването на духовното и културно наследство на България.

Книгатанигата  вече излезе от печат – а докато очакваме тя да бъде достъпна и за закупуване, разговаряме с д-р Мирела Костадинова за вдъхновението зад това изследване, за съдбите на нейните героини, за мястото на жената в миналото и днес, както и за посланията, които книгата отправя към съвременните поколения.

Интервю с д-р Мирела Костадинова по повод излизанено от печат на нейниата най-нова книга „До всеки успял мъж стои силна жена“

• След дългогодишната Ви работа като изследовател на позабравени личности и литературни съдби, как се роди идеята за книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“?

Мирела Костадинова: Добрите идеи идват, тъй както си отиват добрите приятели…Внезапно. Беше месец юли на 2023 г. след едно тежко за мен предателство. Докато разпалено разказвах историята на приятелката ми Соня Кехлибарева, изследовател на стария Бургас, тя се обърна към мен и хвърли в ръцете ми горещ картоф. „Ще излекуваш всичко с нова книга, подарявам ти заглавието. Захващай се!“ Идеята много ми допадна, имах вече записки по въпроса. И започнах систематична работа в архивите и библиотеките – ден след ден. Така започна всичко. От едно предателство…

• В изложбата „(НЕ)известните габровски писатели“ Вие търсите и възстановявате паметта за забравените писатели в Габрово. Има ли подобна мисия и новата Ви книга?

Мирела Костадинова: Да, повечето от дамите, които съм изрисувала с перо са забравени. Те са останали в сянката на своите известни мъже. И в тяхното време, и днес. Тези жени мълчаливо са следвали своя избор да бъдат домакини и майки. Понякога са радост и подкрепа, друг път тегоба и печал, скрита под сърцето… За тях времето е запазило откъслечни спомени – няколко снимки, писма или документи. Друг път просто едно име, което мълчи каква е била жената, която го е носила. Никой не се е сетил да записва истории. Понякога не е оставена и дума за тяхната отдаденост, катадневни грижи, жертви, скърби, тревоги, вярност и издържливост. В името на мъж, деца, семейство. В името на живота.

Тези жени са били вдъхновителки. Но по-често домакини, които са носели на гърба си най-трудното – битовия живот във време, когато не е имало никакви удобства. Някои от тях успяват да достигнат своите мъже с таланта и трудолюбието си и стават известни почти колкото тях.

Кои са тези жени, които стоят до известните си мъже оставили диря в културната история на България, дали своя приност в литература, музика, изкуство? Това е въпросът, на който исках да отговоря. Жени, които са понасяли и непоносимото в дните, уверено застанали до своите мъже като антична колона. Отглеждали деца, давали вдъхновение и сила. Някои от тях са загърбвали личния си път и са поемали по друмището, за да служат за реализацията на своите съпрузи. Написаното е за мъжете, а техните половинки остават в сянка. Това е трудно решение – да бъдеш себе си и да се посветиш на другия. Затова исках да събера образите на такива жени, да открия способностите и силата им, защото мъжът е завършен, ако до него стои истинска жена.

• Как избрахте героините в книгата? Кое беше най-важното качество, което Ви накара да ги включите в това изследване?

Мирела Костадинова: Мисля, че не аз избирах героините, а те мен. Винаги си намираха път да се домогнат и да ги забележа. Най-важните качества бяха тяхната женственост, отдаденост, издържливост, воля и характер, до мозъка на костите. Всяка една от тях е съпруга, майка, защитница на дома, приятел, съветник, сърцето, което бие в ритъма на живота. Дарява любов, морална увереност, стабилност, знание, вярност, вдъхновение… Жената е вечен двигател, който върти света. Знае се, че не съществува нещо, което една жена не би могла да даде на мъжа стига да се чувства обичана. Жената сътворява по-меката и топла страна на света. Нейната сила е в това, че никога не може да бъде обяснена. Дори от философите.

• Докато работехте по книгата, срещнахте ли история на жена, която особено силно Ви развълнува или промени представите Ви?

Мирела Костадинова: Всяка една от историите е впечатляваща и не се повтаря в следващата. Много често жената успява да устои дори когато минава през тежки изпитания, например загубата на деца. Жената може и издържа на всичко. Един от любимите ми образи е този на съпругата на композитора Петко Стайнов, Стефанка Мандаджиева. Тя минава под венчило с него, когато той е напълно сляп, още като дете губи зрението си. Стефанка подчинява целия си живот на неговия, за да може да твори. Тя се превръща в очите му. Един Бог знае дали ние българите щяхме да имаме неговите великолепни творби без нея.

• Често говорим за великите мъже в историята, но по-рядко за хората, които са ги подкрепяли. Защо според Вас обществото все още трудно разпознава ролята на жените зад значимите постижения?

Мирела Костадинова: Защото обществото още не може да излезе от стериотипа на жената – съпруга и майка. Истинската жена е по-тиха от мъжа. И все още няма самочувствието да крещи с таланта си.

• В едно от Вашите интервюта казвате, че забравените български писатели са се превърнали в мисия на живота Ви. Как тази лична мисия се свързва с новата книга и с търсенето на „невидимите“ герои в историята?

Мирела Костадинова: Жените, за които пиша са тъкмо „невидими“. Те не са велики, не са шумни, едва забележими са понякога… Дори когато притежават талант. Уверени са в своята мисия в живота и я следват вярно. Имената на техните мъже се знаят от всеки българин, но не и на жените, които са носили много на гърба си – бита, отглеждането на децата, работата, търпението и още много. Успявали са дори като незабележими да запазят до край своето достойнство и това на мъжете си. Освен всичко друго познанието за жената до мъжа дава нов ракурс в представата за него.

• Какво е общото между жените в книгата Ви и жените днес? Променили ли са се предизвикателствата пред тях или само техните форми?

Мирела Костадинова: Няма много общо, това са жени от различни светове. Съвременната масова жена до голяма степен е капризна, маниерна, утилитарна, искаща, нетърпелива, прекалено суетна, често трудно загърбва кариерата си заради семейството, предпочита да се грижи повече за красотата на тялото си, отколкото за мъжа до себе си. Бих казала и мързелива, има всякакви удобства в дома си, но това не я прави по-грижовна, напротив. Все по-малко жени приготвят онези стари ястия, които събират семейството около масата. А домът това е ухание, мирис. Съвременната жена иска да получи всичко на мига, очаква от мъжа безоблачно съществуване. Търси повече удоволствия и наслади. Дори според психолозите по-често изневерява. Желае леко да проживее дните, но не знам защо средствата и усилията се очакват от мъжа до нея. Човек би трябвало да изисква единствено от себе си. Разбира се, че има жени изключения, не можем да сложим всички под общ знаменател.

Жените от миналия век са други. В повечето случаи те загърбват себе си, за да може мъжа да върви напред, да успява в работата си. Често сами им помагат. Жените са умеели да живеят с малко, били са спестовни. Ако мъжът и бюджетът позволяват, едва тогава си купуват или шият нова рокля. За пудри и помади рядко се дават пари. Не чакат да бъдат отведени в екзотични дистинации, напротив – чакат мъжа с години, за да се завърне от някъде. Те са като Пенелопа – плетат и разплитат, но винаги дочакват този, който са изпратили на път… За изневяра от страна на жената е било недопустимо да се помисли. Вкъщи не са имали удобствата, които имаме днес в кухнята си – няколко глинени паници, дървени лъжици, нощви за хляб, гърнета, това е цялото им богатство. Например Гана Франгова, съпругата на писателя Цанко Церковски, ражда и отглежда девет деца. Представете си днес да сложите закуска, обед и вечеря за девет деца? Да измиете, изперете, да омесите хляб и още куп задължения. На всичкото отгоре тя оре, сее, вършее, грижи се за животните в обора, за лозето на мъжа си, посреща вечните му гости…

Жените от книгата ми и тези от съвременния живот почти нямат нищо общо, освен, че носят под сърцето си живота.

Предизвикателствата пред жената сега са коренно различни. Ако преди 100 години голямото предизвикателство е било да имаш творческа и професионална кариера, то сега най-голямо се оказва предизвикателството да създадеш и запазиш семейство.

• Какво послание бихте искали да достигне до младите жени, които тепърва изграждат своя път – професионален, творчески или личен, особено в родното Ви Габрово?

Мирела Костадинова: Да обичат избора си. Да не го изоставят при първата изпречила се трудност. Да прощават. И да съхранят женското в себе си. Жената пази живота, респективно и живота на града.

• А какво бихте искали да чуят мъжете, които ще прочетат книгата? Променя ли тя по някакъв начин погледа към партньорството и успеха?

Мирела Костадинова: Моделите в книгата са стари, колкото света. Ще се харесат на мъжете, сигурна съм. Подозирам, че точно такива жени, като някогашните, искат да срещат. Бих им казала, че само жената може да окрили мъжа и да го изведе там, където и ангел не би го отвел. И само жена може да освети делата и славата на мъжа, когото обича. Може да го направи велик, но и да го блъсне в ъгъла на живота. Зависи какво е заслужил!

Надявам се, че книгата все пак насочва вниманието на мъжете към значението на подкрепата в дома.

• Ако трябва с едно изречение да обобщите посланието на „До всеки успял мъж стои силна жена“, какво би било то за публиката в Габрово и къде стои Габрово в книгата, с която предстои да се запознаем?

Мирела Костадинова: В книгата вече живее образа на необикновената Тодорица Хаджиберова, съпругата на габровския индустриалец Иван Хаджиберов. Но има още два образа на габровки, които няма да издам. Габрово присъства и конкретно и като нюанс из цялата книга.

Посланието ми е свързано с това, че ми се иска някогашната българка да се върне днес. Това е естественото състояние на жената. Не искам да виждам еманципирани жени и кариаристки. Амбицията е друго нещо… В този живот Бог е отредил точно определено място на мъжа и точно определено място на жената. Не може да се разменят роли, защото има естествен ред. Ние, съвременните хора, дръзнахме да го преобърнем. Жените станаха мъже, а мъжете – жени. И видяхме какво се случи…