„Музеят не трябва да чака посетителите – трябва сам да ги открива“ – Иван Христов в новия епизод на „Студио Габрово“
В четвъртия епизод на подкаста „Студио Габрово“ гостува Иван Христов – директор на Исторически музей – Дряново, историк, преподавател, поет и един от най-активните представители на съвременното музейно дело в България.
Разговорът проследява професионалния му път – от ученическите години и любовта към историята, през академичното образование, до ръководството на една от най-динамично развиващите се музейни институции в страната.
„Още от ученическите си години харесвах историята. В Национална Априловска гимназия кандидатствах за паралелката с история, а после и във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ отново учих история. Историята винаги е била зад гърба ми и ми е давала шанс“,
споделя Иван Христов.
В интервюто той разказва как Исторически музей – Дряново успява да се превърне в една от най-разпознаваемите културни институции в България. Според него успехът не се крие в необичайни или сензационни проекти, а в постоянството и активната комуникация с публиката.
„В Исторически музей – Дряново ние не правим нещо, което да е извънредно интересно и уникално, а просто ние сме видими. Вижда се какво работим, с какво се занимаваме.“
Една от основните теми в разговора е богатото историческо наследство на Дряновския край и огромният потенциал за нови изследвания.
„Дряновският край е една неразорана нива от историческа гледна точка – необятно поле за работа и за допълване на това, което вече знаем за Дряново.“
Иван Христов говори откровено и за промяната в начина, по който музеите трябва да общуват със своята публика.
„Опитваме се да бъдем публични, да излезем от зоната си на комфорт. Времето, в което чакахме посетителите да дойдат с автобуса и да влязат в музея, минава. Трябва и ние сами да ги търсим и да им показваме, че музеите не са просто място с една експозиция.“
В подкаста той разкрива подробности и за предстоящото специално събитие, посветено на историята на пожарното дело в Дряново, което е планирано за 14 септември. Инициативата събира ценни дарения и лични истории благодарение на подкрепата на пожарните служби в Дряново и Габрово.
„Определено ще бъде нещо, което не сме виждали досега. Хора започнаха сами да ни даряват ценни вещи и ни казваха: „Как се сетихте за нас?“. Във всяко едно нещо, което правиш, трябва да имаш отношение.“
Голяма част от разговора е посветена и на лидерството, управлението на малък, но мотивиран екип, както и на визията за развитието на музея през следващите години.
„Най-голямата ми цел беше да популяризираме максимално музея и да станем по-публични. А през следващите години бих искал да създадем нещо ново – ново преживяване за посетителите, да модернизираме експозицията.“
Според него успехите са невъзможни без хората, с които работи ежедневно.
„Аз съм много благодарен на екипа си. Ние сме една мъничка общност, но сме взаимозаменяеми. Каквито и успехи да има музеят, те са плод на екипната работа.“
В края на разговора Иван Христов очертава каузата, която го води в професионалния му път – популяризирането на Дряново като културна и туристическа дестинация.
„Каузата е добрият имидж и максималното популяризиране на Дряново като културна и туристическа дестинация. Всеки, който дойде тук, си тръгва впечатлен. Аз самият преоткрих Дряново, когато започнах да работя тук.“
В четвъртия епизод на „Студио Габрово“ ще чуете още истории за музейното дело, културното наследство, работата зад кулисите на един съвременен музей и защо отношението към хората и историята е най-ценният капитал на всяка културна институция.
Подкастът е достъпен в YouTube канала на „Студио Габрово“. Ако разговорът ви е бил интересен, абонирайте се за канала, харесайте видеото и го споделете, за да достигне до повече хора, които вярват, че историята заслужава да бъде разказвана по достъпен и вдъхновяващ начин.
***
Тази публикация е създадена в рамките на инициатива „Свободен глас – информиран избор“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.
