АНЕКС ЗА МИЛИОНИ: ЗАОБИКАЛЯ ЛИ ОБЩИНА ГАБРОВО КОНКУРЕНЦИЯТА ПРИ РЕМОНТИТЕ НА ПЪТИЩА?

Само месец след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отмени избора на изпълнител по нова обществена поръчка за ремонт на общинската инфраструктура в Габрово, Общината предприема ход, който поставя редица въпроси за законосъобразността, прозрачността и защитата на обществения интерес.

На 1 юни 2026 г. е подписан анекс към действащия договор за „Ремонт на общинска инфраструктура (улична и пътна мрежа и съоръжения към нея) на територията на Община Габрово“, с който стойността му нараства с 2 684 282 евро до 4 473 803.58  евро. Това представлява увеличение с приблизително 150% спрямо първоначалната стойност от 1 789 521.58 евро (3 500 000 лв)

Неясноти

С колко всъщност е увеличен договорът от 05.06.2024 г.? На този въпрос трябва да отговори Община Габрово, защото в приложения Анекс се споменава, че общатата стойност на договора става 2 684 282 евро, кеото е съществено разминаване спрямо това, което е отразено в ЦАИС (системата за електронни поръчки), както е видно по-горе.

 

Случаят неизбежно поражда асоциации с вече известния казус около ремонта на пътя към Узана, при който чрез последователни анекси стойността на договора нарасна многократно след приключване на процедурата и определянето на изпълнител.

Чл. 116, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки е едно от изключенията, които позволяват промяна на договор за обществена поръчка без провеждане на нова процедура. Въпросът е – кое налага това в конкретния случай?

КЗК отменя избора на Община Габрово по новата обществена поръчка

На 30 април 2026 г. КЗК отмени решението на кмета на Община Габрово за избор на изпълнител по нова обществена поръчка със същия предмет – ремонт на общинската инфраструктура на територията на общината. Решението на Община Габрово е от 19.02.2026 г., като то е обжалвано пред КЗК от една от фирмите – участници в обществената поръчка – „Димас“ АД .

В решението си комисията приема, че жалбата на „Димас“ АД е основателна и установява нарушения при оценяването на офертата на класирания на първо място участник. Сред констатираните проблеми са несъответствия в ценовото предложение, използване на материали, различни от заложените в документацията, както и пропуски при доказването на изискванията за сходен опит. В резултат КЗК отменя избора на изпълнител и връща процедурата за ново разглеждане от възложителя.

Вместо обществената поръчка да бъде доведена до законосъобразен край съобразно задължителните указания на КЗК, Община Габрово избира друг подход – увеличаване на действащия договор чрез нов анекс.

Решението  на КЗК гласи:

1. ОТМЕНЯ Решение № D52932780/19.02.2026 г. на кмета на община Габрово за определяне на изпълнител по процедура за възлагане на обществена поръчка чрез „публично
състезание“, с предмет „Ремонт на общинска инфраструктура (улична и пътна мрежа и съоръжения към нея) на територията на община Габрово“, открита с Решение № F791100/09.01.2026 г. на възложителя. Процедурата е с уникален № 00038-2026-0002 в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ .
2. ВРЪЩА преписката на възложителя за продължаване на процедурата за възлагане на обществената поръчка при спазване на задължителните указания, дадени в настоящото решение.
3. ВЪЗЛАГА на община Габрово да заплати на „Димас“ АД, с ЕИК 107030335, направените по производството разноски, в общ размер на 1119,20 евро (хиляда сто и деветнадесет евро и двадесет евроцента).

Решението на КЗК не е обжалвано по надлежния ред, както е видно от системата.

С решението в цялост може да се запознаете тук:

АКТ-403-30.04.2026

От конкуренция към директно възлагане?

Най-същественият въпрос е дали чрез анекса не се обезсмисля самата идея за провеждане на конкурентна процедура?

Обществената поръчка от 2024 г. е възложена въз основа на критерий „най-ниска цена“. Именно върху този критерий участниците са изградили своите оферти и са формирали конкурентната среда. Когато две години по-късно стойността на договора бъде увеличена със 150% (или дори с 50% – това Община Габрово ще трябва да обясни!), възниква основателният въпрос дали останалите потенциални участници биха предложили различни условия, ако предварително са знаели, че реалният финансов ресурс ще бъде значително по-висок.

С други думи, възложителят избира изпълнител в условията на една икономическа рамка, а впоследствие изпълнението се случва при съвсем различна финансова реалност. Това поставя под съмнение доколко е запазен принципът на лоялната конкуренция, залегнал в Закона за обществените поръчки.

Липсват конкретни участъци

Особено съществен е и друг факт. Както при казуса с АПИ, така и в разглежданата вече анексирана обществена поръчка не са предварително определени конкретни пътни и улични участъци, които ще бъдат ремонтирани. Предметът е формулиран широко – ремонт на общинската инфраструктура на територията на общината.

Така възниква въпросът дали при липсата на ясно дефиниран обхват може да се направи обективна преценка каква част от дейностите са били предвидими към момента на провеждане на процедурата и каква част представляват действително нови обстоятелства. Още повече когато увеличението достига размер, който, според отразеното в ЦАИС, надхвърля стойността на новата обществена поръчка, чието изпълнение не се случва въпреки решението на КЗК – новата обществена поръчка е трябвало да бъде на стойност 2 000 000,00 евро.

Защо се увеличава старият договор, вместо да се проведе докрай новата процедура?

Логичният въпрос е защо Община Габрово предпочита да увеличи значително действащ договор, вместо да изпълни решението на КЗК и да приключи новата процедура по реда, предвиден в закона? На практика публичният ресурс, който ще бъде разходван чрез анекса, е по-голям от ресурса по процедурата, станала предмет на съдебно-административния спор, според информацията от ЦАИС.

Това поражда съмнения, че вместо да бъде осигурена реална конкуренция между участниците, значителен финансов ресурс се концентрира чрез изменение на вече действащ договор.

Старият договор все още е в сила

Допълнителна особеност е, че договорът от 2024 г. продължава да бъде действащ. Срокът му е определен на 36 месеца от датата на първото възлагателно писмо. Към момента не е публично известно кога точно е издадено първото възлагателно писмо и какъв е реалният процент на изпълнение по договора до настоящия момент. Договорът е подписан на 05.04.2024 г., което означава, че има още около 12 месеца до неговото изтичане, поне, ако се предположи, че не е имало забавяне в издаването на възлагателното писмо.

Не е публично известно и каква част от първоначално договорената стойност е усвоена преди подписването на новия анекс. Без тази информация обществото няма възможност да прецени дали увеличението е обосновано от реални потребности или представлява механизъм за възлагане на допълнителни дейности без провеждане на нова конкурентна процедура.

Въпросите без отговор

В обществен интерес е Община Габрово да даде публични отговори на следните въпроси:

• Каква е точната правна и фактическа обосновка за подписването на анекса от 01.06.2026 г.?
• С колко точно е увеличената сумата – ДО 2 684 282 евро или С ОЩЕ 2 684 282 евро към първоначално договорената сума?
• Каква част от първоначалния договор е изпълнена към момента?
• Кога е издадено първото възлагателно писмо по договора от 2024 г.?
• Какви конкретни обекти и участъци са ремонтирани до момента?
• Какво допълнително ще покрие новият анекс, макар, че е видно от него самия, че не се предвижда увеличение на неговия обхват?
• Защо вместо изпълнение на решението на КЗК е предпочетено увеличаване на действащия договор?
• Извършван ли е анализ дали анексът не води до съществена промяна на първоначалните условия на възлагането?

Ще бъде поискана информация по ЗДОИ

С оглед на обществения интерес „За Габрово“ ще поискаме по реда на Закона за достъп до обществена информация цялата документация относно договора от 2024 г., подписания анекс от 01.06.2026 г., възлагателните писма, извършените плащания и обосновката за увеличаването на стойността.

Само чрез пълна прозрачност може да бъде установено дали публичните средства се разходват при спазване на принципите на конкуренцията, равнопоставеността и ефективното управление на обществения ресурс. Защото когато договор, възложен на база „най-ниска цена“, поскъпне с близо 150%(според ЦАИС), въпросът вече не е само счетоводен. Това е въпрос на общественото доверие в цялостния механизъм по определяне на изпълнители на обществените поръчки.