Десетки сигнали, нулево решение – Кога площадката в кв. „Шиваров мост“ ще бъде безопасна за децата?
Жители на Габрово от години настояват за реални мерки за обезопасяване на детската площадка в района на кв. „Шиваров мост“, но вместо решение получават административни обяснения и неясни обещания за бъдещи действия.
Според родители, които ежедневно посещават площадката с децата си, през последните години са подадени над 20 сигнала и жалби до различни институции. Основните проблеми остават непроменени – липса на достатъчно обезопасяване спрямо близкото автомобилно движение, амортизирани съоръжения и настилка, която многократно е компрометирана.
„Постоянно си гоним децата по площадката, за да не изскочат към колите“,
споделят родители от района. Според тях опасността не е хипотетична, а ежедневна реалност, с която се сблъскват всички семейства, посещаващи мястото.
Общината признава проблема, но години наред решение няма!
От официален отговор на Община Габрово става ясно, че администрацията е запозната със случая. В документа се посочва, че площадката се намира в публична общинска собственост и че по-голямата част от пространството е оградено с жив плет. Общината се позовава и на нормативната уредба, според която „огради се изграждат по преценка на стопанина на площадката.“
В същото време обаче администрацията сама признава, че е необходимо цялостно обновяване на зоната за игра. В отговора изрично се посочва, че такъв ремонт изисква „значителен финансов ресурс“ за проектиране, строително-монтажни дейности и доставка на ново оборудване.
Фактически това означава, че проблемът е известен, но неговото решаване е отложено във времето заради … „липса на средства.“
Въпрос на приоритети!
Особено показателен е фактът, че настилката на площадката вече веднъж бе подменена в последните 3 години. Въпреки това днес тя отново е в лошо състояние и далеч не отговаря на очакванията за съвременна детска площадка, използвана ежедневно от десетки деца.
В своя отговор Общината посочва, че е „предприела действия за поетапно обновяване на зоната, включително полагане на синтетична ударопоглъщаща настилка.“ Родителите обаче задават логичния въпрос: защо след години сигнали и след вече извършена подмяна площадката отново е компрометирана и защо децата продължават да играят в условия, които будят сериозни опасения за безопасността им?
Между нормативите и реалността
Административните аргументи може и да са издържани на хартия, но реалността на терен изглежда различно. Докато институциите обсъждат наредби, идентификатори на имоти и бъдещи инвестиции, родителите продължават ежедневно да се чудят как да пазят децата си от близкото движение на автомобили и от рисковете, произтичащи от остарялата инфраструктура, която видно от снимките представлява опасност за здравето на децата им!
Площадката е едно от най-посещаваните места за игра в района и обслужва десетки семейства. Именно затова местните жители трудно приемат обясненията, че проблемът ще бъде решаван „поетапно“ някога в бъдеще.
Колко още сигнала са необходими?
Случаят поставя и по-широк въпрос – колко жалби трябва да бъдат подадени, за да бъде решен един проблем, свързан с безопасността на деца? Защо решението на подобен проблем се отлага неясно за кога в бъдещето и защо ежегодната поддръжка на детските площадки в Габрово не се определи като приоритет, предвид и тежката демографска картина за града?
След повече от 20 сигнала, години настояване от страна на гражданите и официално признание от самата Община, жителите на района все още чакат реални действия. А докато администрацията планира бъдещи ремонти неясно кога във времето и обяснява, че финансовият ресурс е „ограничен“, родителите продължават да вършат работата на липсващите мерки за безопасност – да тичат след децата си и да се надяват, че няма да се стигне до инцидент.
Защото когато става дума за детска площадка, въпросът не е дали има нормативно основание за действие, а защо то не е предприето навреме. И дали Община Габрово ще реагира преди да се случи тежък инцидент, а не след него – всъщност инцидентите на тази площадка съвсем не са изключение!
***
Тази статия е създадена в рамките на инициатива „Свободен глас – информиран избор“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.
