Как Габрово остана без паметник на Левски
Единственият паметник на Левски, направен от гипс от братята Любен и Кою Янкови и Георги Ташков, рухва през 2003 г. Работата по паметника започва през 1961 г. и продължава повече от 30 години. Паметникът се е намирал по пътя към Соколски девически манастир „Успение Богородично“. Първоначалната идея е била паметникът да бъде пренесен на поляната край Соколски манастир – „на фона на зеленината, на планината”.
„Левски не е образ, а принцип”, обяснява настоятелността в работата си Кою Янков – въпреки трудностите, братята не се отказват от делото си. През 1994 г. е изготвена документация във връзка с идеята за преместването на статуята, но три години по-късно, по повод 160-годишнината от рождението на Апостола, се констатира липсата на достатъчно средства за преместването на каменната статуя, а нейното състояние вече е доста влошено.
Комитет „Васил Левски” – Габрово прави опит да съхрани гипсовата фигура, метни фирми се включват в дейности по нейното опазване, а доц. д-р Валентин Тодоров, преподавател в катедра “Консервация и реставрация” към Национална художествена академия през 2001 г. изказва становище, че трябва да се извърши изолация на паметника от влагата и солите чрез бетонова подложка, реконструкция на установените пукнатини и разрушения, структурно укрепване на гипса и повърхностната му защита.
Въпреки положените усилия, през 2003 г. паметникът рухва, поради влошено състояние, към което принос имат и недобросъвестни съграждани.
През 2021 г. се провежда ОТКРИТ КОНКУРС ЗА ИДЕЕН ПРОЕКТ НА ОБЕКТ: ПАМЕТНИК НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ В ГРАД ГАБРОВО, но той е прекратен, тъй като не са одобрени получените предложения. С решение на Общински съвет е определено и бъдещото място на паметника – прилежащо на площад Игото. Това е едно от най-възловите кръстовища в града, където се пресичат улиците „Брянска“, „Юрий Венелин“, мостът Игото и ул. „Хаджи Димитър“ (участъкът под хотел „Балкан“). Мястото не е избрано случайно, в приложената документация четем:
Изборът на мястото за бъдещия паметник е обосновано с няколко исторически факта, свързани с развитието на града, епохата на Възраждането, Руско-турската война и увековечаване на тези значими събития със скулптури или именуване на обекти:
- През 19 век тук се е намирал Турският конак – обект, функциониращ и символизиращ официалната власт през Възраждането.По време на събитията от 1877-1878 г. в казармата при конака е настанена 10-а опълченска дружина, формирана в Габрово;
- Мост „Игото“със скулптурна композиция от 3 фигури– творби на великия български скулптор Любомир Далчев от 1936 г.: “България в окови” или “България под иго” (женска фигура), “Веригата е разкъсана” (мъжка фигура) и “Непобедимият български дух” (фигура на лъв).
- Статуята на Рачо Ковача- основателят на Габрово, разположена върху голяма скала в реката, непосредствено до моста;
- Плоча с барелеф на Тодор Каблешков, поставена над чешмата под хотел „Балкан“ -свидетелство за неговата саможертва;
- Площадът, носещ името „Игото“.
В документа е посочено още:
Не се предпочитат реалистични изображения на Апостола чрез традиционни форми като бюст, портретен медальон и други подобни, както и технологични решения, противопоставящи се на естествената среда.
Очакванията са да се „материализира“ не физическия образ на Левски, а безсмъртният ДУХ на Апостола и посланието на неговото дело.
Бюджетът, предвиден за открития конкурс е бил в размер на 135 000,00 лв без ДДС, но той е прекратен – всички 6 предложения са отхвърлени, поради следните причини:
Основните причини за отстраняване на участниците включват:
- Недостатъчен брой точки (под 50), което е било минималното изискване за класиране.
- Несъответствие на конкурсния проект с предварително обявените условия и техническото задание.
Мотиви в детайли – във файловете.
Решение за прекратяване на процедура(13244828)
Цялата информация за конкурс е тук.
Процедурата не е подновявана след това.
Така Габрово остава и към момента единственият областен град, в който няма паметник на Васил Левски.
Информация за гипсовия паметник – Габрово Wiki, Даниела Цонева
(Цитатите в статията са по: Пехливанов, Ил. Габровският Левски. Разказ на братята Кою и Любен Янкови. С., Рекламна агенция Агора, 2002)
