От 22 277 гласа за ПБ до 8 161 за Йотова: как се промени вотът в Габрово
Президентският вот на 25 октомври показа сериозно разместване на електоралната картина спрямо парламентарните избори през април както на национално, така и на местно ниво. Най-големият контраст в Габрово е при „Прогресивна България“ и Илияна Йотова – формацията получи 22 277 гласа през април, докато кандидатската двойка Йотова – Вълчев събира 8 161 гласа на президентския вот.
Данните на Централната избирателна комисия при 100% обработени протоколи в Габрово показват, че „Прогресивна България“ е получила 22 277 гласа, или 47.837%, на парламентарните избори на 19 април в Габрово. На президентските избори при 100% обработени протоколи на 25 октомври Илияна Йотова и Кирил Вълчев получават 8 161 гласа – 36.636%.
Това е разлика от 14 116 гласа, или около 63% по-малко спрямо априлския резултат на ПБ.
Ако в сметка се сложат и получените от БСП 1851 глава през април, то резултатите изглежда още по-категорични за Йотова, макар, че двата вота са различни – през април избирателите гласуват за партия, а през октомври – за конкретна президентска двойка. Допълнителен фактор е и много по-ниската избирателна активност, която се наблюдава и на централно ниво. Именно тя е един от ключовите показатели за разбиране на резултата.
Габрово гласува значително по-малко
На парламентарните избори през април в областта са гласували 48 331 души от 99 187 избиратели – или общо 48.73%. Само към 16 часа на 25 октомври до урните са стигнали 17 134 души от 99 025, или 17.30%.
Разликата в активността към 16 часа е особено голяма – през април тя е била 36.32%, срещу 17.30% сега. Тоест към същия час през октомври са гласували по-малко от половината от хората, които са били упражнили правото си на вот към 16 часа през април.
На национално ниво картината е аналогична – 15.95% активност към 16 часа на 25 октомври, срещу 34.63% на парламентарните избори през април.
Това е важно уточнение към всяко сравнение на абсолютния брой гласове. Част от разликата между април и октомври очевидно е свързана с това, че значителна част от избирателите изобщо не са стигнали до урните, по една или друга причина.
Но разместването не е еднакво за всички политически сили
Интересен контраст се вижда при сравнението между ПП–ДБ през април и Андрей Гюров на президентските избори.
В Габрово ПП–ДБ получава 3 872 гласа – 8.315% през април. Гюров – Кандев получават 5 618 гласа – 25.220% на 25 октомври. Така, за разлика от сравнението ПБ–Йотова, тук абсолютният брой гласове се увеличава с 1 746.
Това не означава, че тези 1 746 гласа са дошли именно от ПП–ДБ. Но показва, че при много по-ниска активност кандидатурата на Гюров събира повече гласове в Габрово, отколкото ПП–ДБ е получила като коалиция през април.
Габрово – април срещу 25 октомври
| Показател | 19 април – парламентарни | 25 октомври – президентски |
|---|---|---|
| ПБ / Илияна Йотова | 22 277 – 47.837% | 8 161 – 36.636% |
| ПП–ДБ / Андрей Гюров | 3 872 – 8.315% | 5 618 – 25.220% |
Така двата основни контраста са почти огледални: ПБ има огромен спад при сравнение с резултата на Йотова, докато резултатът на Гюров надхвърля априлския резултат на ПП–ДБ.
ПП „Възраждане“ също покачват доверието си в Габрово – те са събрали общо 5618 гласа на президентските избори, спрямо 2425 през април т.г. Това е тенденция, която се наблюдава и на национално ниво – част от избирателите на Възраждане бяха преляли вота си към ПБ през пролетта, но в резултат на редица причини, сред които и непоследователните, колебливи политики на партията, която има пълно мнозинство в парламента, тези избиратели са се върнали отново към Възраждане.
А къде са 7 392 гласа на ГЕРБ?
Това е другият въпрос, който местните резултати оставят без еднозначен отговор. На парламентарния вот през април ГЕРБ-СДС е втора политическа сила в Габрово със 7 392 гласа – 15.873%. Само шест месеца по-късно президентският вот показва съвсем различна картина: Йотова получава 8 161 гласа, а Гюров – 5 618. Математически няма как да кажем, че 7 392-мата гласували за ГЕРБ са „отишли“ при един или друг кандидат – президентският вот е персонален, а и активността е значително по-ниска. Но числата поставят неудобния въпрос: ако през април ГЕРБ мобилизира 7 392 гласа, защо сега нито един от двата основни лагера не показва резултат, който ясно да съответства на този обем подкрепа?
Част от този електорат очевидно не е превърнал априлския си партиен вот в глас за една от двете водещи кандидатски двойки. Дали става дума за негласували, за разпиляване към други кандидати или за пренареждане на предпочитанията – това вече е въпрос, на който самите резултати не дават пряк отговор. Именно тук се вижда една от най-съществените разлики между двата вота: партийният електорат не се пренася автоматично към президентски кандидат.
София: Гюров над резултата на ПП–ДБ и в трите района
В София разликата също е отчетлива, но в друга посока.
В трите столични многомандатни района ПП–ДБ получава общо 160 842 гласа през април. Андрей Гюров събира 178 936 гласа на президентския вот – с 18 094 гласа повече.
При ПБ и Йотова движението е обратното: от общо 222 837 гласа за ПБ през април до 88 804 гласа за Йотова в трите софийски района на президентския вот.
София – 23, 24 и 25 МИР
| Район | ПБ – април | Йотова – 25 октомври | ПП–ДБ – април | Гюров – 25 октомври |
|---|---|---|---|---|
| 23 МИР | 84 340 – 32.565% | 35 767 – 21.934% | 81 638 – 31.522% | 88 681 – 54.383% |
| 24 МИР | 62 245 – 35.055% | 24 764 – 23.524% | 47 055 – 26.500% | 52 493 – 49.864% |
| 25 МИР | 76 252 – 41.976% | 28 273 – 29.103% | 32 149 – 17.698% | 37 762 – 38.871% |
| Общо | 222 837 | 88 804 | 160 842 | 178 936 |
Данните на ЦИК показват, че Гюров надхвърля априлския резултат на ПП–ДБ и в трите района – с 7 043 гласа в 23 МИР, с 5 438 в 24 МИР и с 5 613 в 25 МИР.
При Йотова картината е обратната – спрямо резултата на ПБ през април разликата е 48 573 гласа в 23 МИР, 37 481 в 24 МИР и 47 979 в 25 МИР.
На национално ниво картината е още по-показателна. На парламентарните избори през април „Прогресивна България“ получава 1 444 920 гласа (44.594%), докато при президентския вот към 8:00 ч. на 26 октомври Илияна Йотова има 524 913 гласа – спад от 920 007 гласа, или близо 64% спрямо резултата на ПБ през април. В същото време ПП-ДБ получава 408 846 гласа (12.618%) през април, а Андрей Гюров вече има 483 846 гласа – със 75 000 гласа повече, или ръст от близо 15%.
Какво показват тези числа?
На първо място – президентският вот не възпроизвежда механично парламентарния вот от април. Илияна Йотова е първа в Габрово с 8 161 гласа и 36.636%, но това е само около 36.6% от гласовете, които ПБ получава в областта през април.
В същото време Андрей Гюров получава 5 618 гласа в Габрово, при 3 872 гласа за ПП–ДБ през април.
В София тенденцията е още по-ясна: Гюров не просто запазва електоралния ресурс на ПП–ДБ от април, а го надхвърля и в трите МИР-а.
Това позволява да се говори за значително персонализиране на президентския вот, при което партийният резултат от парламентарните избори не се пренася автоматично върху конкретния кандидат. Но има и още един фактор – ниската мобилизация. Факт е, че избирателна активност около 20 % е сигнал към всички кандидати за незаинтересоваността на избирателя към изборите.
6.637 млн. избиратели в списъците – повече от април
Прави впечатление и друг феномен. За парламентарните избори през април ЦИК посочва 6 575 151 избиратели в списъците. За президентските избори на 25 октомври броят е 6 637 238.
Това е увеличение с 62 087 души, или около 0.94%, само за шест месеца.
В същото време реалната мобилизация на избирателите е много по-ниска. На национално ниво към 16 часа на 25 октомври са гласували 1 058 669 души, при 2 276 709 към същия час на 19 април.
Самото увеличение на броя на избирателите в списъците не означава автоматично, че България е получила 62 хил. нови реални избиратели. Става дума за избирателни списъци, формирани за два различни вида избори. Но разликата е факт и заслужава внимание, особено на фона на толкова ниската активност.
В крайна сметка
Резултатите от 25 октомври показват по-малко гласуващи, но и различно разпределение на подкрепата.
В Габрово най-голямата промяна е при сравнението ПБ – Йотова: 22 277 срещу 8 161 гласа. При ПП–ДБ и Гюров движението е в обратната посока – 3 872 срещу 5 618 гласа.
А в София Гюров надхвърля априлския резултат на ПП–ДБ и в трите столични района.
Тези числа не позволяват да се определи къде точно са отишли избирателите, които през април са гласували за ПБ, нито автоматично да се приписва всеки глас на Гюров на ПП–ДБ. Те обаче ясно показват, че президентският вот променя съотношенията между политическите сили и че ниската избирателна активност е един от най-съществените фактори за тази промяна.
Възможните причини за отлива от ПБ са свързани не само с ниската избирателна активност, но и с натрупването на разочарование от управлението. Продължаващото поскъпване на основните стоки и горивата, натискът върху семейните бюджети и усещането за несигурност могат да подкопаят доверието към политически проект, от който избирателите очакват бързи резултати. Към това се добавят и въпросите около външнополитическите позиции на кабинета „Радев“ — особено по отношение на Русия, Украйна и сигурността в региона, по които обществото няма еднозначни нагласи. Не бива да се изключва и разминаване между подкрепата за ПБ като политическа сила и готовността да се гласува за конкретната кандидатска двойка Йотова–Вълчев. Засега обаче тези фактори остават възможни обяснения, а не доказани причини за определено интересния изборен резултат.
Големият въпрос е дали ПБ загуби огромна част от доверието, с което спечели през април, или Йотова сама по себе си просто не успява да мобилизира същия електорат на президентския вот.
Едно е ясно – на 01 ноември ни очаква балотаж. Краят не е предизвестен!
***
Снимката е генерирана с ИИ
