Ретроспективна изложба представя непоказвани творби на художника Иван Христов в Националната галерия в София
На 18 юни 2026 г. в Двореца беше открита ретроспективна изложба, посветена на един от най-значимите български пейзажисти – Иван Христов (1900–1987). Експозицията е организирана от неговите наследници и близки родственици и представя богата колекция от произведения, голяма част от които се показват за първи път пред публика.
Изложбата е съставена основно от творби, собственост на наследниците на художника и на почитатели на неговото изкуство, както и от картини от фонда на Националната галерия и Градската художествена галерия – Пловдив. Представената селекция проследява различни периоди от творческия път на Иван Христов и разкрива богатството на неговия художествен свят.
Посетителите могат да видят разнообразна гама от произведения – впечатляващи пейзажи, проникновени портрети, характерните за автора маслени живописни платна, както и графики и акварели. Именно това жанрово и техническо разнообразие разкрива не само безспорното му майсторство, но и богатия му творчески характер, непрестанното му търсене и чувствителността му към природата, човека и българската духовност.
Иван Христов (1900–1987) е сред най-изявените майстори на българската пейзажна живопис. Родословието му е тясно свързано с Трявна. Негов прадядо е прочутият тревненски летописец поп Йовчо Попниколов – автор на ценен исторически летопис, основан върху преписи на по-стари извори, достигащи до ранните периоди на българската история. Дядото на художника – Христо Томчев, е тревненец, занимавал се с кожухарство и търговия.
Бащата на художника – Кънчо Христов, е пример за стремеж към образование и професионално развитие. След като работи като учител и завършва педагогическо училище в Силистра, той заминава за Швейцария, а по-късно следва право в Гренобъл и Лозана. След дипломирането си се завръща в България и се установява във Видин. Там създава семейство със съпругата си – австрийка по произход, а през 1900 г. се ражда синът им Иван.
Първоначално Иван Христов поема по стъпките на баща си, записвайки право в Юридическия факултет на Софийския университет. Скоро обаче осъзнава, че истинското му призвание е живописта. От 1919 г. съчетава обучението си по право с посещения в Художествената академия, където учи при изтъкнатите професори Никола Ганушев, Никола Маринов и Стефан Иванов.
През 1926–1927 г. специализира живопис в Мюнхен. Престоят му там завършва с първата му самостоятелна изложба в галерия „Кунстферайн“, където наред с портрети представя и пейзажи от Трявна – тематика, която остава определяща за цялото му творчество.
След завръщането си в България през 1927 г. Иван Христов става преподавател в Столарското училище в Трявна. Наред с педагогическата си дейност той се посвещава на едно истински възрожденско дело – поставя началото на Тревненския музей, изграден върху сбирка от старинни художествени предмети, ценни икони и архиви на тревненските иконописци. Събраните материали служат не само за съхраняване на културното наследство, но и като образец за обучение на бъдещите майстори. От този момент Иван Христов се утвърждава и като един от най-ревностните защитници на автентичния възрожденски облик на Трявна.
Днешната ретроспективна изложба не е просто среща с творчеството на един голям художник. Тя е своеобразен разказ за живота на човек, посветил таланта си на българската природа, на традицията и на съхраняването на националната памет. Представените произведения дават възможност на публиката да открие както добре познатия майстор на пейзажа, така и по-малко известните страни от неговото творчество, доказвайки, че Иван Христов е творец с изключително широк художествен диапазон и трайно място в историята на българското изобразително изкуство.
Изложбата може да бъде разгледана в Националната галерия в София до 20 септември 2026 г.
Снимки – Александра Иванова
