„Зелен“ проект, отсечено дърво: как изглеждат зелените решения на Габрово на терен?

Зелени решения или поредното разминаване между заявките и реалността?

Широко популяризирания Проект за използване на дъждовна вода за поливане на градските зелени площи започна с обещания за климатична устойчивост. Реализацията му обаче вече поставя друг въпрос – колко дървета трябва да бъдат премахнати, за да бъде „изградено“ поредното „зелено решение“?

В края на август Община Габрово представи поредния си проект като стъпка към по-устойчив и зелен град. Става дума за пилотна система за събиране и използване на дъждовна вода за напояване на градските зелени площи. Този проект е част от по-голям такъв с наименование Проект – № 101112876 „Ускоряване на адаптацията към климатичните промени за по-добра устойчивост в европейските планински региони“ с акроним MountResilience (Accelerating transformative climate adaptation for higher resilience in European mountain regions), на обща стойност: Бюджет за Община Габрово – 1 263 462.50 евро (100% грант)

Като основна цел от Община Габрово сами са посочили:

С участието си в проекта Община Габрово цели да разработи нова стратегия за зелената инфраструктура с фокус върху балансираното използване на природните ресурси и прилагане на мерки за адаптиране към климатичните промени. В допълнение ще бъде разработена система за ранно предупреждение и мониторинг за управление на риска.

Идеята звучи логично – вместо дъждовната вода да се отвежда, тя да се събира и използва за поливане. Общината посочва още автоматизирано напояване, използване на повърхностни води от р. Синкевица при пълноводие и фотоволтаична система за захранване на съоръженията.

Само месец по-късно обаче на място картината е различна.

От „За Габрово“ получихме информация за отсичане на дървета в зоната, в която се реализира проектът. Проверка на място потвърди поне една отсечена дървесна растителност. Това се вижда и от снимката, направена в района.

Колко са дърветата, които вече са отсечени?

На този етап не е ясно. Зоната е оградена заради строителните дейности и от публично достъпната информация за проекта не става ясно колко дървета са премахнати или предстои да бъдат премахнати заради реализацията му.

И точно тук възниква същественият въпрос:

Зелен проект, но с каква цена за съществуващата зеленина?

Самата Община Габрово определя проекта като част от усилията за развитие на „зелената инфраструктура“ на града. В рамките на проекта MountResilience общината дори посочва като една от основните дейности „засаждане на дървета и увеличаване пропускливостта на зелените площи“.

В официалното представяне на конкретното водно решение се казва, че то ще бъде „в подкрепа на зелената инфраструктура на Габрово“, ще ограничи използването на питейна вода за поливане и ще помогне за адаптацията към засушавания и интензивни валежи.

Всичко това поставя една съвсем конкретна дилема:

Може ли един проект да бъде определян като „зелено решение“, ако реализацията му е свързана с премахване на съществуващи дървета – и ако да, какъв е балансът между загубената и новосъздадената зеленина?

Това не означава автоматично, че проектът е неправилен или че отсичането е било незаконосъобразно. За да се направи подобен извод, са необходими документи и информация за конкретните дървета, причините за премахването им, разрешенията и предвидената компенсация.

Но именно тази информация липсва от публичното представяне на проекта, което акцентира върху дъждовната вода, фотоволтаиците, климатичната адаптация и зелената инфраструктура.

Има и още един детайл

Това не е произволно избрана територия без растителност. Общината посочва като обхват на проекта градинката срещу бившия Дом на книгата и зелената зона при кръстовището на ул. „Чардафон“ и ул. „Баждар“. В документи на Общината от предходни години именно в тази зона са описани зелени площи, включително участъци по „Баждар“ между ул. „Чардафон“ и ул. „Скобелевска“. В друг общински документ сред обектите за обследване на дървета е посочена и градината до Драматичен театър „Рачо Стоянов“ и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“.

Тоест въпросът не е просто за няколко дървета, попаднали случайно на строителната площадка.

Въпросът е как се планират проектите в съществуваща градска зелена среда и какъв е принципът, по който се решава кое дърво остава и кое трябва да бъде премахнато.

От „зелено“ като заявка към „зелено“ като резултат

Габрово от години развива публичен разказ за себе си като зелен и устойчив град. Но изпълнението на редица проекти повдига въпросът – до колко „зелените“ политики остават само едно добро пожелание, което рязко се различава от действителността?

Когато една администрация представя пореден проект като решение за климатична адаптация, зелената инфраструктура и по-разумното използване на природните ресурси, оценката не може да приключи с красивото описание на проекта. Тя започва именно при реализацията.

Как изглежда „зеленото решение“ на терен?

В случая към момента виждаме строителна площадка, изкопи, техника и поне едно отсечено дърво. Дали това е неизбежна част от проекта? Колко дървета са премахнати? Колко ще бъдат премахнати до приключването на строителството? Какво е било състоянието на тези дървета? Имало ли е алтернативно техническо решение, което да позволи запазването им? Каква компенсация е предвидена?

И най-вече – колко нови дървета ще бъдат засадени в резултат от проекта и къде?

Това са въпросите, които остават, когато „зеленото решение“ слезе от презентацията и се появи на терен.

Защото зелената политика не се измерва само в броя на проектите с думата „зелено“ в заглавието.

Измерва се и в това колко реално съществуваща зеленина успяваме да запазим, докато изграждаме новата.

От „За Габрово“ ще потърсим отговори от Община Габрово за броя на премахнатите дървета, причините за тяхното отсичане, издадените разрешения, предвидените компенсаторни мерки и конкретния план за възстановяване на зелената площ след приключването на строителните дейности.

***

Тази статия е създадена в рамките на инициатива „Свободен глас – информиран избор“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.