В Исторически музей – Дряново бе открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“
По повод Деня на народните будители – 1 ноември, снощи (2 ноември) в Исторически музей – Дряново бе открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“. Съвместната инициатива на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей представя шестнадесет автори, чиито житейски пътища, книги и любов към словото са неразривно свързани с Дряново и неговия край. Автор на изложбата е д-р Мирела Костадинова от Национален литературен музей.
Откриването започна с приветствие от Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, който подчерта връзката между делото на българските будители и мисията на културните институции да съхраняват историческата и духовната памет.
„Народните будители не са само имената, които почитаме на 1 ноември. Те са хората, които със слово, знание и личен пример са събуждали стремежа към просвещение и са оставили следа в съзнанието на поколенията. Наш дълг е да пазим тази памет и да предаваме нататък делото на онези, които са градили духовния облик на България“,
заяви Иван Христов.
Той отправи и призив към съвременните дряновски писатели и поети да даряват на музея свои произведения, лични вещи и пособия, свързани с творческата им дейност, за да бъдат съхранени в музейния фонд и да останат достъпни за бъдещите поколения.
Д-р Мирела Костадинова представи концепцията на изложбата, като отбеляза, че сред включените шестнадесет автори има както имена, познати на широката публика, така и творци, които постепенно са се отдалечили от съвременната литературна памет. Всички те са били част от значими национални културни общности – Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Съюза на българските преводачи.
По думите ѝ всеки от тях пише за вечните човешки истини, а творчеството им носи свое послание. В изложението си д-р Костадинова акцентира върху творческия път на Стефан Ст. Руневски, когото определи като свой любим автор, върху литературното наследство на Рачо Стоянов и неговата емблематична пиеса „Майстори“. Говори за личността и обществената дейност на Стефан Рашенов, поел защитата на поета Гео Милев, като се спря и на Атанас Смирнов. Тя обобщи, че дряновските писатели са оставили значима следа в националната литературна история, като също подкрепи призива техните съвременници да даряват свои произведения на музея.
„Изложбата „Дряновските писатели в паметта на времето“ е още една възможност да бъдат преоткрити личности и творби, оставили трайна следа в българската литература, поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи. Тя напомня, че културното наследство не се състои единствено от добре познатите имена в историята, а и от онези творци, чието дело заслужава да бъде припомняно, изследвано и предавано на следващите поколения. Нека съхраняваме и ценим това литературно богатство“, емоционално заяви д-р Костадинова.
Участие в събитието взе Виолета Станкова от Художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“. Тя представи съхраняваното в архива документално наследство, посветено на Рачо Стоянов и сценичния живот на най-известната му пиеса – „Майстори“. На базата на свои проучвания Станкова проследи историята на постановките от премиерата през 1927 г. до по-новите сценични интерпретации.
Тя разказа за второто представяне на пиесата, осъществено в Пирдоп през 1944 г., а не в София, заради бомбардировките над столицата по време на Втората световна война. Бяха представени и следващите постановки – тази на режисьора Кръстьо Мирски, третата, дело на режисьорката Маргарита Младенова, и четвъртата – на режисьора, художник и скулптор Петринел Гочев.
Особено внимание бе отделено на постановката от 2017 г., с която Народният театър открива театралната година на 28 януари, отбелязвайки и 90 години от първото поставяне на „Майстори“.
„Майстори“ на Рачо Стоянов е една от любимите ми български пиеси, защото мъдро, елегантно, с обич говори за страстите и нюансите на човешката душа и ни напомня, че любовта и творчеството са едно и също нещо – умира едното, умира и другото. И колкото и пъти да се поставя пиесата на Рачо Стоянов, толкова пъти в нея ще се оглежда душата на режисьора и ще говори за себе си. Затова някои произведения са големи и вечни – те са трамплин към себепознание“, сподели Виолета Станкова.
