„Вярвам в силата на добрите хора“ – Мария Донева в Габрово

Мария Донева представи в Габрово новата си книга „Искам да се обадя на майка по телефона“ – разговор за майката, паметта, болката от раздялата и силата на думите

На 16 октомври 2026 г. в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово, в читалня „Д-р Петър Цончев“, се състоя среща с писателката и поетеса Мария Донева, посветена на най-новата ѝ книга „Искам да се обадя на майка по телефона“, както и на цялостното ѝ творчество, за малки и големи!

Мария Донева е родена и живее в Стара Загора. Завършила е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на книги за деца и възрастни, носител е на награди от престижни литературни конкурси, превежда детска литература и е драматург в Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора.

Сред книгите ѝ са „Очи за красотата“, „Сбогом на читателя“, „Празнината между нас“, „Има страшно“, „Прикоткване на смисъла“, „Меко слънце“, „Магазин за обли камъчета“, „Перце от дим“, „Чисти стихотворения“, „Тя се наслаждава на дъжда“ и „Искам да се обадя на майка по телефона“.

Най-новата книга на Мария Донева е един дълъг, личен разговор с майката – за всичко онова, което човек би ѝ казал, ако можеше да вдигне телефона и да я потърси. За тъжното и смешното, за ежедневните неща, за въпросите, които остават без отговор, и за онова постоянно „Какво би казала майка ми?“.

С времето болката от загубата не изчезва, а се променя. Притъпява се, заглушава се, но остава част от човека.

„Аз си я помня. Аз си я виждам. От ден на ден все по-често и в огледалото я виждам. Защото човек си заприличва на родителите си. Наистина с времето си заприличваме“,

споделя Мария Донева.

По много откровен и достъпен начин Мария Донева говори за болката от раздялата, която продължава дълго след загубата. Понякога се отдръпва, за да се върне внезапно, в някой спомен, жест или поглед в огледалото.

„Тя през цялото време те дебне да се отпуснеш и да те удари, където ще те заболи“,

казва Донева за болката от раздялата.

Но срещата с писателката не беше само разговор за загубата. Беше и разговор за хората, за доброто и за силата, която думите имат върху живота ни.

„Вярвам, че може да променим нещо. Но ако кажеш на някого една гадна дума, няма ли да му промениш света и деня? Значи и с хубава дума можеш. Пък ако хубавите думи по-бавно действат, защото не са така агресивни, може да ги кажеш много пъти.“

Това разбиране за силата на добрата дума е особено близко до света на Мария Донева – свят, в който думите не са просто средство за разказване, а начин да достигнеш до другия човек.

„Каквото търсиш, това виждаш. Пък и то, без да го търсиш, те намира“,

казва още тя.

Мария Донева се връща в своите стихове и спомени:

„Искам да е жива, и даже, най-нахално, искам да е добре.“(…)

Тези няколко реда сякаш събират в себе си новата книга – невъзможността да се върнеш назад, но и невъзможността да спреш мислите да се лутат към близък, който продължава да живее в паметта ти…

***

Мария Донева сподели и, че предстои коледна изненада за малките (и големи!) читатели, която се очаква да достигне до книжарниците още през ноември!

А новата ѝ книга е един разговор, който продължава дори когато отсреща вече няма кой да вдигне телефона. Защото понякога не можем да променим това, което се е случило. Но можем да запазим спомена за онова, което е било и да погледнем напред, защото обичта не се губи, даже напротив. Тя винаги остава, за да топли като слънчев лъч в студен октомврийски ден…