В българската православна традиция всеки от дните на тази седмица се отбелязва по особен начин.

За посрещането на Великден задължително се приготвят нови дрехи за всички в семейството. През тази седмица се извършва основно почистване на дома, двора и стопанските постройки, боядисват се яйца и се месят обредните хлябове, изместени напоследък от козунаците. Възкресение Христово е най-големият пролетен христиански празник. Той е подвижен и е в зависимост от пролетното равноденствие и първото пролетно новолуние. Неделният ден, Великден, е заключителен за целия обредно-магически цикъл от народни игри и поверия, започнал на Сирни заговезни. Великден е тържествен и представителен празник, честван три дни.

На Велики понеделник,вторник , сряда дните са отредени за основно почистване на дома и стопанските постройки, за пране, миене.

В нощта срещу Велики Четвъртък има поверие, че заровеното в земята имане проблясва като пламък. Магьосниците през тази нощ излюпват под мишниците си пилета-мамници, с чиято помощ крадат плодородието от чуждите ниви. За да се предпазят от магии, стопаните извършват редица предпазващи ритуали.

Това е първият от седемте Велики четвъртъка, които се броят от Страстната седмица до Спасовден включително. През този ден, както и през другите Велики четвъртъци е забранена всякаква мъжка работа, а на жените е забранено да перат с бухалка и да тъкат. Ако тези забрани бъдат нарушени, има опасност от градушки и гръмотевици.

Рано сутринта на Велики четвъртък жените боядисват великденските яйца. Водата, в която се приготвят растителните бои е “мълчана”, донесена от чисто момиче от три кладенци или три чешми. В старо време великденските яйца са боядисвани само в червен цвят. По-късно излизат на мода различно оцветените и рисувани яйца. Дори и днес първото боядисано яйце задължително е червено, като е запазено изискването да е снесено от черна кокошка. С него за здраве, се потъркват бузките и челцата на децата, слагат го в сито и го изнасят на двора, за да го види слънцето. Когато го приберат, го поставят до домашната икона, където престоява до следващата година или бива използвано по друг начин: за цяр или за отпъждане на градоносен облак. Много хора на Великден отговяват с него, като го разрязват на парченца, така че да има за всички, а черупките залепват над входната врата. Други пък на Гергьовден го заравят в средата на нивата, за да носи дъжд и да пази посевите от гръмотевици и градушки.

На Велики четвъртък се подновява квасът, с който ще се замесят обредните хлябове за празника; връзват се люлки, на които се люлеят моми и ергени за здраве.

Според народните вярвания на Велики четвъртък Господ „разпуска” умрелите и душите им остават на земята до Спасовден.

На Велики петък или Разпети Или още – Разпети петък, смятан за един от 12-те лоши петъци срещу големите календарни празници, тачени за предпазване от болести, градушка и смърт.

Това са дни на строг пост и полово табу, защото се вярва, че дете, заченато на Велики петък или в един от 12-те лоши петъци през годината, ще се роди с недъг или белег. През тези дни е забранено на жените да работят с вълна – да предат, плетат, тъкат или шият, да си мият косите, а на мъжете – да се бръснат. От църква се донасят осветени, “Господюви” китки за лек.

През целия ден в знак на траур хората говорят тихо и се държат внимателно едни към други. Никой не трябва да вика, да пее или да се отдава на каквото и да е веселие. Разпети петък е ден на траур и строг пост.

Велика събота, Страстна седмица, Велики пости. Погребенна, Душна събота. Рано сутринта жените отиват на гробища, където почистват, преливат и прекадяват гробовете на близките си, палят свещи и раздават боядисани яйца, пресен хляб и варено жито за Бог да прости покойниците.

В Асеновградско и Хасковско размотават преждата от мотовилки и кросна “за дъжд и берекет”, подобно на Бъдни вечер.

Рано сутринта на Велика събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Те са три вида: за трапезата, за кумовете и роднините. Хлябовете се замесват с нов квас. По форма те са кръгли, с дупка в средата, елипсовидни или като плетеници. Типичен елемент за украса са яйцата – бели или боядисани, винаги нечетен брой. Украсата е във вид на идеограма – кръст, затворен в кръг, слънце и пр.

Съботата преди Великден също е ден за траур и строг пост. В полунощ започва празничната църковна служба, възвестяваща възкресението на Спасителя.

А понеже трябва да се спомене и православната страна за днешния ден :

На Велики понеделник Исус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син гони търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46).

Във Велики понеделник Църквата прославя св. патриарх Йосиф – син на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос.

Великопостните служби през делничните дни на Великия пост са характерни със своето покайно пеене. Царските двери остават затворени, като символ за отделянето на човека от Царството Божие. Църковното облачение е тъмно, обикновено в лилаво ­ цвета на покаянието.

През делничните дни не се извършва Божествена литургия, но за да могат вярващите да се подкрепят в своето подвижническо усилие на поста, чрез приемане на Св. Причастие, се извършва Литургия на преждеосвещените Дарове. Тази служба е много древна, споменава са в каноните от VII в., но е създадена по-рано. По традиция за неин създател се счита св. Григорий Двоеслов, папа Римски (VI в.).

Преждеосвещената литургия се състои от тържествена великопостна вечерня, към която е добавено пренасяне на св. Дарове в олтара и причастяване, но самото освещаване на Даровете не се извършва. Това става по време на Литургията предишната неделя. Затова и службата се казва Преждеосвещена литургия, т.е. на предварително осветените Дарове.