149 години от Априлското въстание – по пътя на въстанието в Габрово, водено от Цанко Дюстабанов

Априлското въстание е едно от най-значимите събития в българската история, което избухва през пролетта на 1876 година с цел освобождение от османско владичество. То представлява най- организираният до онзи момент опит за въоръжено въстание на българския народ срещу османската империя, и макар да е потушено с жестокост, именно то играе ключова роля за международното внимание към българския въпрос и довежда до Освободителната война (1877–1878), която води до Освобождението на България.

Основни моменти:

Подготовка

В края на 1875 г. и началото на 1876 г. Българският революционен централен комитет (БРЦК) решава да организира общонародно въстание. България е разделена на четири революционни окръга: Търновски, Сливенски, Врачански и IV революционен окръг с център Панагюрище, където организацията е най-добре развита (начело с Георги Бенковски).

Избухване на въстанието

Въстанието избухва преждевременно на 20 април (стар стил) / 2 май (нов стил) 1876 г. в Копривщица, след като османската власт започва арести. Панагюрище става център на въстанието, като местните жители организират самоуправление и опит за създаване на свободна територия.

Потушаване

Османската власт реагира бързо и изпраща редовна армия и башибозуци (нерегулярни мюсюлмански отряди). Въстанието е потушено с изключителна жестокост – много села са изгорени (напр. Батак, Перущица), а хиляди българи са убити.

Отзвук

Макар и неуспешно военно, Априлското въстание има огромен международен отзвук. Европейски журналисти и дипломати (напр. Джанюариъс Макгахан) документират зверствата, което предизвиква вълна от съчувствие и възмущение в Европа.

Априлското въстание подготвя почвата за Освободителната война от 1877–78 г.

Хроника на събитията от април – юни 1876 г. в Габрово

28 април – В Габрово се получава известие за избухналото в Панагюрище въстание.

30 април – В местността Михалевото (при Шиваров мост) се взема решение въстанието в Габрово да започне на 1 май, като Соколският манастир се определя за сборно място на четниците. Нощта срещу 1 май 30* души четници напускат града и се събират на с. Бичкиня.

1 май – От Бичкинята, през Етъра, Новата махала, Чарково, Червена локва четата пристига в Габровския манастир. През нощта срещу 2 май щабът на четата обсъжда бъдещите действия.

2 май – Четата, която брои вече 219 души, се разделя на седем подчети, Започва бойният й път. При с. Червен бряг  (денс – кв. Радецки) получава първото си бойно кръщение в сражение с турската поща. Вечерта на Моровешките скали полага клетва.

3 май – Гаврил Кръстников донася знамето на четата, ушито от габровката Мария Ив. Ряскова. Дюстабанов разделя четата на две отделения, за да могат да се обхванат повече населени места. Първото отделение достига вечерта до с. Гъбене, а второто – до с. Стоките, Севлиевско.

4 май – Първото отделение се придвижва към с. Батошево (Севлиевско), където се събират четниците от двете отделения. Ново прегрупиране на въстаниците. Г. Бочаров и Гаврил Кръстников остават да организират защитата на Батошево, а Ц. Дюстабанов влиза във въстаналия Кръвеник.

5 – 6 май – В Батошево четата води сражение с башибозуци и черкези, дошли откъм с. Душево (Севлиевско), въстаниците спират влизането на турците в селото. В Кръвеник остават Тотю Иванов и Никола Кавалов, а Цанко Дюстабанов заминава за Ново село.

6 май – Организиране защитата на Ново село – м. Тотина поляна е определена за лагер на въстаниците, правят се укрепления, монахините от Новоселския манастир осигуряват храна. В с. Новата махала пристигат четници от Трявна, водени от Христо Патрев, Тодор Кирков и Станьо Гъдев, които събират въстаници от близките села и колиби.

8 май – Габровската чета се попълва от дружините на Тотю Иванов и Георги Бочаров, събира се цялата чета в Ново село. Поп Харитон загива при отбраната на Дряновски манастир.

9 май – Сражение при Кръвеник, обсадата е разкъсана, въстаниците започват изтегляне към Балкана. Кръвеник е превзет и тилът на въстаниците е открит. По пътя към връх Мара Гидик вечерта стигат м. Мезлич, където нощуват в снега. Четата на Хр. Патрев и Тодор Кирков полагат клетва в с. Новата махала, разпределят се по отделения. След няколкочасови сражения в м. Чокара с редовна турска войска Новомахленската чета е разбита и се пръска на групи.

10 май – Продължава движението на Дюстабановата чета към Марагидик при много лоши атмосферни условия.

11 май – Четниците достигат до м. Рани бунар, където става последното сражение, в което са убити Пенчо Постомпиров, Дончо Фесчията, Колчо Влайков, Никола Фтичев и Досю Димов, Цанко Дюстабанов е ранен. Четата се разпръсква. Фазлъ паша пристига с войска в Габрово за омиротворяване на района. Градът е застрашен от опожаряване. Неговите първи граждани, подкрепени от местния духовен глава – архиерейският наместник свещеник Михаил Маринов, изработват “адрес за сполука” на Фазлъ паша и предприетите от него мерки. Още с предложеният откуп от 25 000 гр. общински пари те спечелват благоразположението му.

13 май – Свещеник Иван поп Петков е арестуван и откаран в Търново, където е изправен пред Извънредния съд. Обвинен е, че е благословил въстаниците.

16 май – Цанко Дюстабанов е заловен в района на к. Бойновци, м. Връбски извор и предаден на турските власти в Габрово.

15 юни – В Търново са обесени Цанко Дюстабанов като водител на чета, свещеник Иван поп Петков и Еким Цанков, председател на габровския революционен комитет.

Цанко Дюстабанов

Цанко Дюстабанов е един от героите на Априлското въстание през 1876 година – интелектуалец, революционер и войвода, чиято роля е особено важна в Габровския край. Той съчетава образоваността с твърдата решимост за борба и саможертва в името на свободата.

Кратка биография на Цанко Дюстабанов:
Роден е на 13 май 1843 г. в град Габрово. Син е на богат бегликчия, племенник е на Васил Априлов и близък роднина по майчина линия на Николай Палаузов. Завършва (сегашната) Априловската гимназия, едно от най-престижните български училища по онова време.

През 1873 г. се връща в Габрово и се отдава изцяло на обществена и родолюбива дейност. През 1875 г. е избран за член на училищното настоятелство. Поради доброто познаване на шериата е избран за член и на Габровския казалийски съд. В самия край на 1875 г. организира градско събрание, което да изготви махзар (петиция) до правителството с три основни искания:

• премахване на стария позорен данък бедел, който само българите плащат, заради военната охрана, която им осигурявало османското;
• признаване на българския език като втори официален език на империята;
• признаване правото на българите на редовна военна служба.

Дюстабанов владее свободно няколко езика – френски, турски, гръцки, научава и английски. Занимава се с просветна и културна дейност в родния си край.

Участие в Априлското въстание

Въпреки че не е професионален революционер, Цанко Дюстабанов се включва в подготовката на въстанието в Габрово. Избран е за войвода на въстаническа чета в Габровския край. Повежда чета от около 200 души.

Води боеве в района на Севлиево и Дряново. Известна е битката при Дряновския манастир, където въстаниците оказват героична, макар и обречена, съпротива.

Дюстабанов води габровската чета в района на Батошево, Кръвеник и Ново село. Под негово ръководство въстаниците отблъскват десетки атаки на превъзхождащите като брой турци, но в крайна сметка въстанието е потушено. Тежко ранен в ръката се укрива в колибите „Буйновци“. Предаден, заловен и откаран през Габрово във Велико Търново.

Заловен и осъден

След разгрома на въстанието, Дюстабанов е предаден, заловен и откаран от османската власт във Велико Търново.

Изправен пред извънреден съд в Търново, той проявява достойнство и неподчинение дори по време на процеса.

Тук е съден, заедно с други заловени въстаници от Търновския военнополеви съд с председател Али Тефик бей. По време на делото Цанко Дюстабанов изрича думите, които и до днес са свързани с историята на Априлското въстание:

„Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието е във ваши ръце, че със сила ние не ще ви надвием. Но зная още, че вие сте варвари и тирани, че поради въстанието ще нападнете на невинните и мирни жители и ще направите зверства. Нашата цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, но само да ви предизвикаме и да направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че ние победихме!

Вие като изгорихте толкова къщи и села на мирните българи, като изклахте толкова невинни старци, бабички, жени и деца, като разорихте толкова църкви и училища, трябва да знаете, че цяла Европа се възмути от вашите зверства и тя скоро ще дойде да ви изгони от тука. Затова стягайте се да бягате към Анадола.

Вие издадохте Хатишерифа и не го изпълнихте, издадохте Хатихумаюна и него не изпълнихте, обещахте правдини на християните и тях не дадохте. Мислите си, че все с лъжа ще я карате! Европа се насити на лъжите ви и вече не ви вярва. Вашата се свърши вече. Европа, както казах, ще ви изпъди оттука“.

Обесен е на 15 юни 1876 г. край Търново, като приема смъртта си с чест.

Значение и наследство

Цанко Дюстабанов се превръща в символ на интелигентния, буден и морално устойчив българин, който съчетава словото с делото.

В негова чест са кръстени улици, училища и паметници в различни части на България.

Историята му вдъхновява поети, историци и драматурзи – той е пример за съчетанието между просвета и саможертва.

В Габрово има издигнат негов паметник, а паметна плоча за него има и в гората край Априлци, по път за връх Марагидик.

Източници

Гъбенски, Хр. и П. Историята на града Габрово и габровските въстания. Габрово, дружествена печатница „Заря“, 1903, с.113-193; Стефанова, М.-Т. Габровската бунтовническа чета 1 май-11 май 1876 г. – Априлското въстание в първи Търновски революционен окръг 1876. С., Наука и изкуство, 1978, с.120-137.

Хронология на въстанието в Габрово

РИМ – Габрово