България се отказа от домакинството на сесията на ЮНЕСКО – плащаме до 2 милиона, за да я организират в Париж

„Има значително изоставане в организацията на домакинството на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юли месец.“

Това каза министърът на културата Мариан Бачев на заседанието на Комисията по културата и медиите в Народното събрание (НС) преди дни, когато бе дадена първата индикация, че има голяма вероятност България да не осъществи поетия ангажимент с домакинството на сесията на ЮНЕСКО, която трябва да се състои през 2025 г.

Днес от Министерството на културата са съобщили, че след консултации на българските институции и ЮНЕСКО, Бюрото на Комитета за световно наследство се е съгласило да организира 47-ата сесия на Комитета за световно наследство в централата на ЮНЕСКО в Париж от 6 до 16 юли.

По-рано днес и депутатът от коалицията ПП-ДБ, Манол Пейков, който е и заместник председател на Комисията по медии и култура в НС алармира, че България ще се откаже от домакинството на 47-та сесия на
ЮНЕСКО, което вече е факт. Той написа в социалната мрежа Фейсбук:

„Нещо ново по темата ЮНЕСКО.

Днес до мен достигна копие от в а ж н о писмо с дата 4-и февруари (отпреди точно четири седмици).
Негов автор е директорът на Културната секция към Центъра за културно наследство на ЮНЕСКО, г-н Лазар Елунду‐Асомо.

Писмото е адресирано до г-н Николай Ненов, председател на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство, която трябва(ше) да се проведе в София през юни 2025-а.
Темата на писмото е организацията на събитието.

Г-н Елунду‐Асомо благодари на г-н Ненов и колегите му за „отличната подготовка на сесията“ (като междувременно отбелязва, че неговите сътрудници са провели „многобройни срещи със своите колеги от страната домакин и са постигнали о г р о м е н прогрес във в с и ч к и дейности, свързани с [предстоящата] сесия“).

В заключение г-н Елунду Асомо изрязява своята убеденост, че организацията на сесията в София ще бъде „огромен успех“ и обещава всестранна помощ от целия Секретариат на организацията „в случай, че възникне подобна нужда“.

Защо е важно това писмо?

Защото ясно свидетелства, че ядецът за предстоящото твърде вероятно ф и а с к о на българското домакинство на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство (покрепено е д и н о д у ш н о от българския парламент преди около седем месеца!) р е ш и т е л н о не се дължи на „несвършена работа“ от предишния министър на културата (както настоящият министър я с н о намекна в Комисията по култура преди седмица).

Само напомням, че последното ни домакинство на подобен форум датира от 1985 година – половин (а за някои и цял) човешки живот.

Събитие от такъв калибър обичайно влива о г р о м н а творческа (туристическа, търговска) енергия в града домакин – очакват се над 10,000 делегати (!!) от почти 200 (!!!) държави.

Както и че министър Найден Тодоров – който подписа меморандума за домакинството миналия юли и работи (очевидно – доста усилено!) по подготовката на форума до края на мандата си през януари 2025-а – връчи на г-н Главчев 20-страничен доклад с всичко свършено и предстоящо (дата по дата!) в деня, в който отстъпи от поста си.

Малко от месец по-късно чухме от новия министър на културата г-н Бачев, че предишният министър бил постъпил „прибързано“, когато е подписал спора, умението за домакинство.

Според слуховете България вече е изпратила представители на Външно министерство във Франция, за да бъде договорено преместването на форума в Париж.

Дори и да бъде преместено събитието (което, разбира се, ще е огромна антиреклама за България като цяло и за българската култура в часност), България ще трябва да си п л а т и за организацията (по предварителна преценка сумата е между 1 и 2 милиона лева).

Прочее, докато пиша това, все още о ч а к в а м отговор на официалния си парламентарен въпрос к а к в о се случва с организацията на събитието, поставен преди седмици до министъра на културата и премиера на България.

Срокът за отговор изтича в края на тази седмица.“