„Саниране“ върху паметта: как Габрово рискува да погребе стенописа на Емил Попгенчев под стиропор

През 2023 г. в редакцията на „За Габрово“ получихме тревожно писмо от дългогодишния екскурзовод Димитър Димитров – човек, водил десетки туристически групи през Габрово, ЕМО „Етъра“, Трявна и тогавашния Дом на хумора и сатирата. Поводът не беше просто носталгия по „стария музей“, а състоянието на едни от най-разпознаваемите художествени елементи върху сградата на музея – ръждясалите фигури на Дон Кихот и Санчо Панса на Георги Чапкънов и най-вече монументалният стенопис на Емил Попгенчев.

Още тогава Димитров алармираше за олющената мазилка, избледнелите цветове и липсата на поддръжка. Той постави болезнения, но съвсем логичен въпрос: как е възможно една от емблемите на Габрово – град, който се определя като столица на хумора – да бъде оставена да се руши пред очите на граждани и туристи?

Отговорът на Музей на хумора и сатирата тогава звучеше успокоително. От институцията увериха, че проблемът е осъзнат, че се подготвят проекти за реставрация и че в концепцията за интегрирани териториални инвестиции е предвидено именно възстановяване на стенописите на Попгенчев. Обещания имаше и за енергийно обновяване на сградата, както и за цялостно подобряване на инфраструктурата.

Публикуваме в цялост писмото, получено на нашата редакционна поща, както и отговорът на Музей на хумора и сатирата:

Писмо:

„Здравейте,

Един приятел габровец ме посъветва да се обърна към Вас, защото Ви препоръча като група, която обръща внимание на сигналите за неуредици в града и милее за него. За съжаление, моят профил във Фейсбук беше хакнат на два пъти и засега не държа да си правя нов. Първо, в края на м.септември, писах писмо до Дома на хумора и сатирата /не знам кога му е сменено името – логото на сайта е „Музей на хумора и сатирата“/, но вече повече от месец нямам отговор, а видяното не ми дава мира.

Казвам се Димитър Димитров и дълги години работих като екскурзовод към софийска туроператорска фирма. Много пъти съм посещавал с групи Габрово, Трявна, Боженци, ЕМО „Етъра“, Дома на хумора и сатирата и др. забележителности в района. Имахме подписан договор с преференции с Дома на хумора и редовно водех групи на посещение – и ученици, и възрастни. Винаги сме оставали с добри впечатления и сме се зареждали с добро настроение. Вече 5 години работя в друга сфера и нямах преки наблюдения от Вашия град до тази есен.

На връщане от семейна почивка на морето, решихме да се отбием в Габрово.  Естествено, първо заведохме внуците в Дома на хумора и сатирата, за да се посмеят и позабавляват, а и ние да видим някоя нова изложба, защото познавам богатия фонд на Дома. Харесаха кривите огледала и детската зала. Няма да се спирам на тяхното разочарование от останалото видяно /може би аз съм разказвал и хвалил повече музея/, но усмивки по лицата им не видях, а след втората посетена зала вече искаха да си ходим. На мен ми направиха впечатление освеженият интериор на Дома, обновеният бар с кът за отдих, доброто осветление, поддържаните зали и фоайета, обновената зала за габровския хумор /макар и позагубила колоритния рисунък на Борис Димовски/. Но залите изглеждаха пусти и празни, а изложбите… Вярно е, видяхме доста съвременно изкуство, разни инсталации, видеа и причудливи неща /доста далеч от хумора/, които могат да се видят във всяка галерия за съвременно изкуство. Нямаше карикатури, нямаше хумористични фотографии, скулптури, живопис, маски, карнавални костюми и т.н., които помнех от предни години. Поинтересувахме се защо, но служителката каза, че е отскоро на работа и не е запозната с фонда. Нямаше ги и компетентните служителки, които изнасяха интересни беседи, отговаряха на всякакви въпроси на туристите, знаеха всичко за фонда, за историята на Дома и познаваха лично много известни творци, гостували или излагали в музея. Сега не видяхме и „хумористично изкуство от цял свят“, както се рекламира по туристическите сайтове.

Впрочем, поводът да Ви пиша е друг и съвсем конкретен. Останах поразен от външния вид на сградата на Дома, която би трябвало също да се поддържа както и вътрешността. По-точно, лошо впечатление правят занемарените Дон Кихот и Санчо Панса на Георги Чапкънов – целите в ръжда. А хората си правят снимки пред тях и ги разнасят из страната и по света.

Какво да кажа за паното на Емил Попгенчев – олющено, изсивяло, с изпопадала мазилка… Стана ми мъчно, защото и двамата ги познавах отблизо и бяхме приятели. Знам, че Емо е дарил на Дома на хумора много свои картини, защото не забравяше, че е габровец /не съм сигурен дали не беше и почетен гражданин на Габрово/. С Чапа още поддържаме връзка… Никой ли в града не забелязва в какво състояние са техните творби? Кметът Ви не минава ли понякога оттам, за да види? А директорът? А работещите в сградата? Търси ли се решение изобщо? Знам, че навсякъде е трудно и все не достигат средства, но ако се направи акция сред гражданите за събиране на пари и възстановяване на творбите, може би доста хора ще се отзоват. Все пак, това е една от емблемите на столицата на хумора.

Между другото, служителката, която ни съпровождаше, нямаше информация за участта на други творби на двамата художници във фонда, нито познаваше други творци, които през годините са участвали с изложби в Дома на хумора или в различни конкурси. Разбрахме от нея, че Домът ще се разшири с нова сграда в близост, където ще се помещава център за съвременно изкуство. Похвално начинание, хубаво е да има в града повече културни институти, но дали и той ще се „поддържа“ така, щом сега няма средства за настоящия?

Доста дълго стана писмото ми, но държах да изкажа болката си и Вие, като медия, да повдигнете този въпрос сред гражданите на така красивото Габрово.

Ако сте стигнали до края на писмото, благодаря, че ме изчетохте.

Болно ми е за културата в държавата като цяло – други държави от един камък сътворяват истории и привличат туристи, пък ние такива красоти и богатства имаме, а отблъскваме туристите с неподдържана инфраструктура и с нелюбезен персонал.

Пожелавам Ви успехи в добрите каузи и дано поразбудите габровци, защото Габрово заслужава повече.

П.П. Изпращам Ви и няколко снимки „преди и сега“, събрани в моя архив /някои взети от Интернет, други лично направени от мен/.

С уважение:

Димитър Димитров

София“

Отговор на писмото на г-н Димитров от Музей на Хумора и сатирата:

„Здравейте,
Екипът на Музея на хумора и сатирата благодари за интереса, който проявявате, към развитието на нашия културен институт. За съжаление, поради неизвестни за нас причини, не сме получили писмо от г-н Димитров, чиито имейл публикувахте.
Споделяме сериозността на някои от посочените проблеми и работим по въпроса. В проектните предложения, свързани с концепцията за интегрирани териториални инвестиции „Брегове на съвремието – комплекс от мерки за създаване на зелена, иновативна и приобщаваща градска среда в Габрово и Пловдив“, които са подадени от Община Габрово в края на септември, е предвидена реставрация на стенописите на Емил Попгенчев, както и други важни дейности за обновяването на Музея. Също така, по Националния план за възстановяване и устойчивост е поискано финансиране на енергийното обновяване на сградата. И двете предложения са в процес на оценка и очакваме резултати.
За каквито и да е намеси с цел подобряване състоянието на скулптури в т.н. Парк на хумора, е необходимо одобрението на автора, което в случая е невъзможно (поради здравословни причини).
В Програмата за развитие на материалната база на Музея, която бе публично обсъдена на 3 юли н.г., са предвидени както в сградата, така и в прилежащата й инфраструктура значителни подобрения, голямата част от които са включени в посочените по-горе проектни предложения.
Работим усилено с убедеността, че стъпка по стъпка всичко това ще стане реалност, и разчитаме на ангажираността и подкрепата на габровската общественост!“

Две години по-късно обаче вместо реставрация виждаме нещо съвсем различно.

На 16 май т.г. екипът на „За Габрово“ засне текущия ремонт на сградата. Най-шокиращото в кадрите не беше самият строеж, а фактът, че стенописът вече е облепен със стиропор като част от процеса по т.нар. „саниране“.

Именно тук започват сериозните въпроси.

Когато енергийната ефективност влиза в конфликт с културното наследство?

През 2024 г. е обявена обществена поръчка за: „Инженеринг – проектиране, строителство и авторски надзор на обект: ‘Устойчиво енергийно обновяване на Музей „Дом на хумора и сатирата“, гр. Габрово’“

Подписаният договор е на стойност 593 609.87 евро с изпълнител ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ 2004 ООД и подизпълнител ЛОНО ПРОЕКТ ЕООД.

Договор 239-УР-25 п

В техническите спецификации към договора действително съществува текст, който предвижда:

  • подробно заснемане на оригинала;
  • демонтаж на компрометирани части;
  • полагане на топлоизолационна система;
  • изграждане на нова гладка основа, върху която впоследствие стенописът да бъде „възстановен“.

С други думи –от техническата спецификация става ясно, че не се предвижда реставрация на оригиналния стенопис, а неговото премахване, покриване и последващо пресъздаване върху нова фасадна основа. Това е фундаментална разлика.

Реставрация или реплика?

В световната практика по опазване на културното наследство основен принцип е съхраняването на автентичната материя. Именно оригиналният слой – мазилката, пигментът, следите от времето и ръката на автора – носи художествената и историческата стойност на произведението.

Когато един стенопис бъде покрит с топлоизолация и върху нова шпакловка се изрисува негово копие, оригиналът фактически престава да съществува. Да, възможно е визуално да се постигне „сходство“. Но това вече не е творбата на Емил Попгенчев. Това е нейна интерпретация, реплика, дигитално пренесен спомен върху нова фасада.

И тук идва най-притеснителното: щом още сега стенописът е облепен със стиропор, означава ли това, че оригиналната повърхност вече е безвъзвратно компрометирана?

Как е възможно подобно решение да бъде допуснато?

Особено тревожно е, че самият музей още през 2023 г. заявяваше публично, че предстои „реставрация“ на стенописите. Обществото остана с впечатлението, че ще бъде спасено автентичното произведение, което дълги години бе част от архитектурната цялост на сградата на емблематичния Музей на хумора и сатирата!

Днес обаче виждаме процес, който по-скоро прилича на подмяна.

Няма публично представен реставрационен проект. Няма яснота:

  • Има ли становище на лицензирани реставратори?
  • Съгласуван ли е проектът с Министерство на културата?
  • Статутът на стенописа изследван ли е като произведение с културна стойност?
  • Обсъждани ли са алтернативни решения, при които оригиналът да бъде съхранен?
  • Защо е избран именно вариант с външна топлоизолация върху художествената повърхност?

Още по-парадоксално е, че в самата документация се говори за „възстановяване на стенописа след изпълнение на мерките за енергийна ефективност“. Това означава, че енергийната ефективност е поставена пред опазването на оригинала, а не обратното.

Градът, който се гордее с хумора си, рискува да загуби паметта си

Стенописът на Емил Попгенчев не е просто декоративен елемент. Той е част от визуалната идентичност на Габрово. Част от паметта на поколения посетители. Част от историята на самия музей. В страни, които ценят културното си наследство, подобни произведения се консервират, укрепват и реставрират с хирургическа прецизност. Там никой не би допуснал оригинална монументална творба да бъде погребана под сантиметри изолация в името на енергиен клас.

Защото културата не е фасада, която може просто да бъде „преинсталирана“.

Време е за публичен отговор!

Днес обществото дължи отговор не само на Димитър Димитров, който първи алармира за проблема, но и на всички габровци.

  • Кой взе решението стенописът да бъде покрит?
  • Това временно действие ли е или оригиналът вече е унищожен?
  • Какво точно означава „възстановяване“?
  • Ще бъде ли съхранена автентичната творба на Попгенчев?
  • И защо гражданите научават какво се случва едва когато виждат стиропора върху паното?

Защото ако днес приемем, че едно произведение може просто да бъде „копирано“ след саниране, утре същото може да се случи с всяка фасадна живопис, мозайка или монументално произведение в България.

Отговорите ще очакваме от компетентните лица, докато историята на Музея и Габрово буквално бе погребана под …стиропор!