Синдикат на Българските учители подканя учителите в Габрово да подписват подписка в подкрепа на предложения за задължителен предмет „Религия“

В съобщение до учители, директори и педагогически персонал от СБУ – Габрово подканят:

Моля да се подпишете под Отвореното писмо в подкрепа на въвеждането на Религия-Християнство-Православие като редовен предмет в българските училища, за да подкрепим МОН, както и да препратите линка на всички членове на СБУ във вашите образователни институции, за да се подпишат също до края на месец април 2025 г. Линк за гласуване: https://www.peticiq.com/474303

Линкът води към онлайн петиция, организирана от Марио Лагадов, който в интервю по темата казва:

Петицията ”В подкрепа на въвеждането на Религия-Християнство-Православие като редовен предмет в българските училища”, не означава натиск върху децата да следват конкретна вяра, а по-скоро отговорността на училището да осигури теоретично и практично знание за основите на християнството, което е част от културната същност на страната ни.

Препратеното към всички учители, директори и педагогически персонал съобщение, обаче, показва явен натиск върху тях.

По подобен начин призив за подписване на тази подписка се разпространява и от членове на РУО в други градове, като например Варна, където лично директора на РУО се е заел с тази задача.

Оказването на натиск по такъв начин към учители, директори и педагогически персонал повдига въпроса за крайните цели зад тази петиция, а темата със „задължителното“ въвеждане на новия предмет в състемата на светското образование вече провокира напрежение между родители, учители, МОН и представителите на БПЦ, като провелата се дискусия по темата в София през миналата седмица не доведе до повечер яснота, а от най-голямата НПО организация, Национална мрежа за децата, входираха над 120 въпроса на родители, учители и представители на гражданския сектор към МОН.

В същото време тече и паралелна петиция СРЕЩУ въвеждането на този предмет като задължителен, която може да подкрепите тук.

В нея се казва:

Уважаеми дами и господа,

     Ние, долуподписаните граждани на Република България, сме силно обезпокоени от засилващите се политически заявки и зачестяващите медийни коментари в подкрепа на въвеждането на задължителен учебен час по религия в средните училища у нас.

     Водени от ясното съзнание, че образованието съставлява фундамента на обществото, а училището изпълнява както обучителна, така и важна възпитателна роля,

     без ни най-малко да омаловажаваме историческото, културното и общественото значение на религията и нейните институции и с дълбоко уважение към вярата и вярващите, каквито са и много от нас,

     бихме искали своевременно да заявим категорично несъгласие с идеята за задължително религиозно обучение в рамките на предучилищното и училищното образование.  

     Разтревожени сме от все по-настойчивите изявления на редица политици, духовни лица и други поддръжници на религиозното обучение за въвеждането на задължителен учебен предмет, свързан с православната религия, макар и много от тях безспорно да са водени от благородното намерение за възпитаване на ценности и добродетели у подрастващите.      

     България е светска държава, чиято Конституция, макар да посочва традиционното  място на източното православие, постановява разграничаване между държавата и религиозните институции и гарантира ненакърнимата свобода в избора на вероизповедание, религиозни и атеистични възгледи. Тази свобода е дълбоко залегнала и във Всеобщата декларация за правата на човека, а Европейската конвенция за правата на човека подчертава правото на родителите да осигуряват на децата си образование и преподаване в съответствие с религиозните и философски си убеждения. Според Закона за предучилищното и училищното образование на Република България държавата осигурява светско образование, а една от основните му цели е формиране на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин, като при това изрично забранява налагането на идеологически и религиозни доктрини в училище.

     Убедени сме, че задължителното изучаване на точно определена религия, макар и традиционна за страната ни, накърнява тези фундаментални права. А дори да бъде предвиден свободен избор на изучаваната религия, задължителното религиозно обучение (твърде различно от изучаването на религиите в исторически и философски аспект) подронва облика на училището като водеща образователна институция, чиято мисия е да предоставя преди всичко съвременни научни знания. Ние не отричаме и не подценяваме значението на вярата и религията, включително за духовното израстване на децата, но сме убедени, че тази роля, принадлежаща от векове на семейството и религиозните институции, следва да бъде ясно разграничена от училището.

     Длъжни сме да подчертаем, че – въпреки  множеството спекулации – по света няма практика за задължително религиозно образование, още по-малко непозволяващо избор и/или водено от духовни лица. Почти всички държави в Европа, Северна Америка, Австралия, голяма част от Азия и Южна Америка държат на светския характер на училището, а задължителното религиозно обучение е типично предимно за страни от Близкия изток и Северна Африка. Религиозното обучение присъства в задължителните учебни програми на много малко страни в Европа, като дори и те почти без изключение предвиждат различни варианти като избор на изучавана религия, религиозно неутрално обучение или въобще отказ от предмета съобразно предпочитанията на ученика и семейството. Същото важи за много други страни по света – дори такива, които бихме сметнали за далечни на представата ни за свободни и демократични общества.

     У нас и сега училището запознава учениците с религията в рамките на хуманитарните предмети от задължителната програма и дава допълнителна възможност желаещите да се занимават по-целенасочено под формата на избираем предмет. Превръщането му в задължителен би било изключително опасна крачка в съвременното развитие на обществото ни като цяло. Не на последно място, съществува немалък риск да се произведе обратен ефект: много младежи да бъдат отблъснати и от самата религия, и от ценностите, нормите и поведението, върху които тези часове биха се фокусирали и много от които безспорно са важни за всички ни.

     Нека не забравяме, че образованието ни бездруго е изправено пред изключително сериозни проблеми: ниски академични резултати (показани както от собствените ни изпити, така и от международните изследвания) въпреки огромната натовареност, тревожна липса на умения за критично мислене и отсяване на информация у деца и възрастни (от години заемаме последните места в Европа), зачестяващи прояви на нетърпимост и агресия навсякъде около нас. Ето защо вместо към задължително религиозно обучение, настояваме вниманието да се насочи към устойчивата роля на училището във възпитаването на общочовешки добродетели и модели на поведение, продиктувани от осъзнаването на личната свобода и отговорност в контекста на общността; изграждането на устойчиви знания и творческо и критично мислене; развиването на социално-емоционални и други важни личностни и житейски умения. 

     И накрая: нека не забравяме, че възпитанието на децата е работа на всички ни – на семейството, на училището, на обществото.

     Всички сме отговорни. Всички възпитаваме. 

     Нека го правим заедно и отговорно, вместо да прокарваме нови разделителни линии помежду си.    

     С уважение,                                                

     Долуподписаните граждани на Република България

От „За Габрово“ припомняме, че според Закона за ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ: